Тъмният замък

Кейзар гледаше сценката през рамото си (демек леко обърнат и главата му също). Накрая се сети че те не го понасят и си тръгна вече изцяло към тронната зала. След секунди вече го нямаше при входната врата.

С бърза крачка Рейв застана между двете жени и леко изръмжа :
-Достатъчно. Морти, мислех, че поне ти можеш да проявяваш елементарно възпитание. - изрече твърдо той и се обърна към другата с присвити очи - А вие...ти, Джо, прибереи тази играчка, или ще се отдръпна. А те уверявам, че ако Мортиша те нападне в момента, едва ли ще имаш време дори да замахнеш, при цялото ми уважение към способностите ти. Затова, призовавам към спокойствие. Насилието в конкретния случай е безсмислено и крайно безполезно.

- Така да е! - Морти пръхна с нос и подаде сковано ръка. Очите й издаваха лек бяс и любопитсво и известна доза заплаха.
- Мортиша Блекууд на вашите услуги Джо! - Зад гърба си бе кръстосала пръсти, а на лицето си бе лепнала усмивка от типа "Зло куче!"

Рейв се усмихна леко. Явно не беше най-неориентирания в ситуацията все пак...
-Хм, предполагам, че ако се отправиш на около двадесет километра на запад, направиш лагер и поизчакаш около...седемдесет години, първите заселници ще почнат да основават града, който ти е познат. - Рейв сви рамене и добави със спокоен тон - Уви, правилният въпрос е не "Къде сме?", а "Кога сме?", колкото и объркано да звучи. За съжаление изглежда, че сме запратени някъде в началото на деветнадесети век. И стигаме до причината да запазим спокойствие : тук са събрани вероятно единствените индивиди, които могат да ни върнат обратно в нашето време. Но няма причина за големи притеснения, не сме толкова нецивилизовани, колкото може би си мислиш.

Зад гърба му Морти правеше фримаси и все едно говореше с ръката си в сибнхрон с него. Беше се изнервила от всичкото това официозничене и сега го удряше на лигня.

Рейв сви рамене :
-Да, като че ли всички тук са от 21 век, и по специфично - от Блекууд. План за действие...и да има, никой не е счел за нужно да ме осведоми. - усети движенията на Морти зад себе си и въздъхна - Повторното преживяване на детството е нещо, което е изключително забавно, сигурен съм. Все пак мисля, че е по-добра идея да отидеш да се полюлееш на люлки, отколкото това. - усмихна се леко той - Джо, подозирам, че ще се върнем по същия начин, по който сме дошли. Не виждам особена причина за паника, но за жалост се налага да измислиш начин да изтърпиш очевидно неприятната ти компания, както и да си уплътниш времето около тях...

Морти се намуси и скръсти ръце. Беше и тъпо да се занимава с тази жена, а не се сещаше какво друго може да прави.

-Щом казваш, така да е. Но подозирам, че скоро ще ти доскучее. Всъщност, знам със сигурност, че това ще се случи. - Рейв килна глава леко - Ако все пак желаеш някаква компания, ние с Морти ще бъдем наоколо. Нали така, Морти? - натъртено се обърна към нея вампирът.

- Да, да разбира се, естествено, че как иначе - Занарежда отегчено вълчицата и без Рейв да я види прошепна към Джо "Asshole!".
- Има ли нещо, с което да направим престоя ти по - удобен?

Рейв въздъхна при смеха на момичето. Е, дяволите да го вземат. Очевидно опростеното и детинското се харесваше тук. Зае доста по-отпусната стойка, а погледът му стана отегчен :
-Колкото знаеш ти, толкова и аз, сестро. - промърмори той, изговаряйки без видим проблем непривичните фрази - Да ти кажа, бих се разкарал доста по-рано, ако не ми беше интересно тука. От половин час съм в проклетия замък, а вече ми писва и проклет да съм ако знам дали има други спални освен тази, дето си намерихме. Ама замъкът е доста големичък...все трябва да се намери. Ако искаш търси до нашата, хем ще можем да прескачаме за по кафе или нещо такова. - довърши отговора си с усмивка. От известно време не беше употребявал този начин на изразяване, и вероятно на другите щеше да им се стори изненадващ...

- Явно си имаме скрити таланти! - Момичето впи нокти в рамото му и се озъби заплашително прикрито за пред Джо зад усмивка.
- Не ме карай и аз да вадя моите! - Изсъска мило тя.

-И какво като ги извадиш? Най-много да ме одраскаш. Плюс това беше бъзик, жено. - Рейв едва потисна прозявката си. Наистина не разбираше какво толкова намираха в този опростен и, честно казано, доста безидеен начин на разговор, но, щом им харесваше повече... - А и ти беше тази, която се лигавеше зад гърба ми, когато пробвах да бъда сериозен, сещаш ли се?

В тъпотията и задръстеността си Морти не можа да измисли отговор, тропна с крак, врътна се и хукна към спалнята им и тръшна вратата зад себе си.
- Я се оправяй сам бе дъртак - прошепна на себе си. - Много сме възвишени а? Ами простолюдието спи отделно от господарите си! - Момичето мънкайки се хвърли на леглото и се сгуши продължавайки да нарежда Рейв.

Рейв изгледа недоумяващо посоката, в която се беше изнесла Морти. Разсеяно махна с ръка на Джо и се запъти по същия коридор. Добре, къде беше сбъркал? Вярно, липсваше му опит с подобен тип общуване, но не му се стори много по-различно от начина на изразяване на всички други...Стигайки до вратата се спря и се подвоуми за момент, след което просто почука на нея.