Тъмният замък

Тя го погали по главата и се изправи на колене. Стисна го за косата и го издърпа към себе си разкопчавайки копчетата му бавно, сякаш за да го дразни. Проточваше действията си във времето колкото се може повече и наблюдаваше реакциите му.

Рейв свали ризата си, оставайки само по панталон. Гледаше внимателно момичето пред себе си и изведнъж на лицето му се изписа целенасочена усмивка. Хващайки я за раменете, вампирът се метна, въртейки се на леглото, така че Морти сега беше легнала върху него, докато устните му се впиваха във врата й, оставяйки леки одрасквания от зъби...

Морти заръмжа предусещайки вече познатото удоволствие, но въпреки това го очакваше с нетърпение. Сякаш и предстоеше за първи път... Започна да го целува диво и ненаситно сякаш го молеше за още и да спре едновременно.

Кейзар си сръбна още един път от виното и най-накрая му писна.
-Ако ще ядете, яжте, ако сте се нахранили, свободни сте да продите из замъкът, и да си намерите празна стая в която можете да спите. - Кейзар си доизпи остатъкът от виното, стана от стола си и тръгна към тронната зала.

Рейв се откъсна за миг от Морти и се засмя :
-Неслучайно съм легнал по гръб. - протегна ръка и обгърна момичето през кръста - Този път, ще се наложи ти да вършиш работата. - усмихнато продължи той и дари врата й с още една целувка.

- Мърда - ухили се тя и изви изящно гръб оставяки косата си да го гали по гърдите. Отметна я назад и се свлече към панталоните му. Започна да разкопчава колана му бавно със зъби без да отлепя поглед от очите на Рейв.

-"Мърда" ? Икономия на усилията! - с шеговито възмущение отвърна Рейв, след което нададе въздишка на удоволствие и прокара нежно пръсти през косата на Морти. Едва ли щеше да издържи дълго , ако продължаваше така...
-Бъди внимателна там! - с престорен страх възкликна вампира и й се ухили.

Морти се направи на обидена и се изправи до седнало положение.
- Ако искаш мога да спра - каза тя едва сдържайки усмивката си.

Пред Джордан се появи един мъж с бяла коса, който се поклони и каза:
-Добре дошла, ловецо на вампири и демони. - Кейзар със бързата си скорост мина зад жената, взе ножа от ръцете й, и отново бързо се върна там където се поклони. - Тук не искам да се гоним, колим, обиждаме и прочие. Аз съм твоя домакин, натам е трапезарията, ако искаш отиди да хапнеш. - Кейзар си дигна ръката да покаже на къде е трапезарията, след половин минути я свали и дигна другата си с която държеше ножа и показа едни стълбища и добави:
-На там се намират стаи за спане и отдих. Също така там се намира и Тронната зала където може да ме намериш по-всяко време. - Кейзар се усмихна, прибра ръката си и тръгна към стълбите.

====

Китана й писна да седи в тронната зала, излезна от нея и се запъти към стаята си. След като подмина няколко врати, тя най-накрая стигна нейата стая. Тя отвори вратата. Самата стая беше със сини пердета, синьо пухкаво килимче, завивките на леглото също бяха сини. Тя реши да си легне и пак да заспи за дълго време докато не почуства някакъв глад.

Усмивката на Рейв се стопи и той се огледа напрегнато, доловил шумове откъм входа :
-Има нови гости. Може би неканени..? - закачливо ощипа бузата на момичето, бързо нахлузи дрехите си - Време е да проверим ситуацията... - промърмори той и се затича с максимална скорост към входа.
Вампирът се спря, виждайки новата жена и заминаващият Кейзар. Приближи се бавно, така че да може да го види и изрече меко :
-Добър вечер. Вярвам, че сте още една от гостенките на дома? Съжалявам, ако е твърде нахално от моя страна, но бих ли могъл да науча името ви, госпожице...?

Морти позяпа тъпо гърба му известно време, след което обидено си навлече роклята и седна на един стол до прозореца и се подпря на масичката. Загледана в облаците си мислеше дали да го удуши или да си го направи на филета.

-Ако това ще ви успокои, позволете ми да се представя първи. - Рейв се поклони изискано - Името ми е Рейв Блекстаут и очевидно играя ролята на комитет по посрещането. Бих ви целунал ръка, но се опасявам, че ще ме разберете погрешно. Не, не играя игри, ще откриете, че държанието ми в момента е моето обичайно състояние. Дори на вампирите е позволено да имат обноски, не мислите ли? - приближи се към жената бавно с лека усмивка, не искаше да я напряга допълнително - За професионализма ви не мисля да споря. За човешко създание несъмнено излъчвате голямо количество сила и самоувереност. - спря за момент, замисляйки се - Все пак разговорът би бил по-лесен, ако и двамата знаехме имената си. Не, не мога да изпия кръвта ви посредством научаването му. - засмя се вампирът леко.

Морти не издържа и хукна към посоката на която бе изхвърчал Рейв. Видя го да разговаря с някаква жена. Обикновена жена. Вледеняваща тръпка мина по тялото й и тя с озъбена усмивка се приближи към тях. Без да казва нищо се вторачи в очите на новата и гърлено заръмжа.