Тъмният замък

- К'во?! - Чу се отвътре и сякаш не беше безопасно да се влиза без здрава екипировка, срещу летящи вази и столове. Морти се бе подразнила и въпреки, че докато беше жива нямаше да го признае на глас, осъзнаваше, че ревнува.
- Изчеай - бе следващият хлип, който излезе от устата й. Това, че ставаше зависима от него я дразнеше и й идеше да му издере очите заради това.

-Виж, мислех, че начинът ми на изказване е дразнещ, но не мислех, че ще реагираш така, в момента, в който го променя. - Всъщност, подозираше, че не е заради приказките му, но беше по-добре да не засяга темата и да се прави на глупав - Много добре, преставам да говоря като "нормален човек", както забелязваш. Сега би ли отворила вратата?

Морти се зави през глава и изкрещя (за пореден път):
- Отвори си сам! - Гледаше лошо в тъмното под завивката си и се мусеше на ръкава си. Осъзнаваше, че се държи глупаво, ама той си го заслужаваше. Пък!

Рейв изсумтя раздразнено. Детинството беше наред до един определен момент. Заби силен удар на вратата и тя зейна широко. Вампирът пристъпи вътре с три бързи крачки.
-Стани. - изръмжа той гневно, а очите му святкаха, насочени към леглото, в което се беше настанила Морти - В името на Разиел, вече започвам да имам чувството, че разговарям не със здравомислеща жена, а с тринадесетгодишно момиченце! Нима наистина не знаеш как да контактуваш с някого, без да оголваш ноктите и зъбите си?! - изричаше думите, които съдържаха гнева му, с твърд, авторитетен тон - негова запазена марка, така да се каже. Беше го усъвършенствал през годините и до голяма степен вече наподобяваше вид хипноза. По-слаби създания биха се подчинили без да мислят, при нея трябваше да има поне частичен ефект...с малко късмет.

Морти се изправи и със светкавици в очите кресна:
- Съжалявам принце, че не съм на вашето ниво, но цял живот съм се стремила да не приличам на вас аристократите! Толкова приличаш на цялото ми... - Морти млъкна ядно и се завъртя и отиде до прозореца.
- Извинете непристойното ми поведение сър! - Каза тя като натърти на последната дума.

-Не знаех, че е нужно да си принц, за да кажеш "Добър ден" без да се опиташ да отхапеш подадената ти за поздрав ръка. - озъби се на свой ред вампирът - Не знаех също и, че учтивостта към непознат се гради възоснова на аристократичната кръв! Приличам на семейството ти, искаше да кажеш? Запомнила си ги откакто си била момиче, но начинът им на поведение ти допада също толкова, както ти е допадал и тогава, нали? Специално за това вината може да е в тях. Може би просто е време да пораснеш! И макар и да долових иронията в последното ти изречение...едва ли е нужно да си кой знае колко изтънчен, за да усетиш, че поведението ти в момента е наистина непристойно! - Рейв се обърна и бавно се запъти към вратата - Когато подредиш малко мислите си, намери ме, за да говорим отново...ако желаеш. Дотогава ще се опитам да свърша благородните си и изтънчени задачи, които несъмнено ме чакат някъде, нали така? - изръмжа той и излезе.

Морти се затича след него само за да кресне:
- Гадняр! - и тръшна вратата зад себе си. Кръстоса ръце насредата на стаята и заръмжа. Щом така искаше така щеше да е! Нямаше да се съобразява с него за всичко нали? Намери една пила за нокти и бавно и мъчително започна да придава по - нагледна форма на ръцете си, седнала на ръба на леглото с изпънат гръб и високомерна физиономия. Мислеше си, че той всеки момент ще се върне, ако не за прошка, то поне защото му трябва нещо.

Рейв стигна до края на коридора, където беше видял врата, водеща към неголяма тераса. Излезе и пое дълбоко чистия въздух. Не трябваше да се отдава така на раздразнението си, но Морти си го беше заслужила. По навик опипа джобовете си. По ирония на съдбата, навикът, който беше придобил в 21 век, само за да се слее с останалите наоколо му липсваше ужасно. Наистина не би отказал една цигара... Въздъхна и се подпря на парапета, загледан в хоризонта. Ако те бяха причина за честите му избухвания, наистина трябваше да намери наоколо...

Морти реши, че като й е паднало, може поне да се понаслади на отдавна неусещаните удобства като легло и баня. Онзи глупак нека се шлая, тя щеше да се погрижи за себе си. Съблече се и се уви с една голяма кърпа и метна на врата си втора. Излезе от спалнята и се запъти към банята. Там закачи хавлиите си на дървените закачалки и пусна ваната да се пълни. След около 15 минути лежеше вътре с б;ажена усмивка на лицето. Маслата, които бе сложила във водата ухаеха чудесно и тя направо забрави за всичко, което я бе тревожило днес.

Рейв долови далечния звук на течаща вода и примига. Съвсем беше забравил за банята покрай всичко това. "Кой се оказа неандерталецът сега?" - иронично си помисли вампирът - "Но проклет да бъда, ако се върна там сега!". С ръмжене удари силно парапета, отчупвайки парче от него. Стана му малко по-добре и реши да занимае съзнанието си с нещо друго. Не след дълго се беше изгубил в плетеницата от спомени, цели, размисли и планове, която за удобство наричаше свое съзнание....

Морти се заигра с пяната и започна да раздухва махерчета навсякъде. Дори да бе като малко дете, тя не виждаше нищо лошо в това. Разрита с крака водата и метна една топка пяна на главата си. Звънкия й и същевременно гърлен смях се разнесе из помещението. Потопи се под водата за да измие главата си и остана там броейки, колко може да издържи.

Рейв стоеше на терасата от близо половин час и бегло констатираше хладното време. Беше развил една идея, но за съжаление тя беше осъществима само в неговото време. Тук, без да има влиянието, връзките и информаторите си беше просто невъзможно. Вампирът стисна зъби. А и докато Мортиша държеше да бъде малко дете, не смяташе да я прилага в действие. Оттласна се от парапета и се запъти обратно по коридора, опитвайки се да измисли някакъв друг начин да измести мислите за спора преди това...

Морти се изправи във ваната и се уви в хавлиите си. Седна на столчето пред тоалетката и след като изчака кърпата да попие водата от косата й я разпуснаи започна да я реше бавно. Доставяше йтакова удоволствие, че кожата й настръхна. Намаза цялото си тяло с крем и се напарфюмира. Отдавна не го бе правила и сега се чувстваше като принцеса. Уви се в хавлията отново и седна пред огледалото, за да си поиграе с косата си.

Рейв се спря за момент пред вратата, водеща към стаята, от която беше излязъл по-рано. За миг се зачуди, дали все пак не е по-добра идея да се извини на момичето, думите му несъмнено я бяха достигнали...преди да надуши миризмата на женски парфюм. "Значи след всичко това тя се...парфюмира?! Тсч, в крайна сметка изглежда, че наистина съм излишен." - изключително кисело си помисли той. В следващия момент се сепна и продължи напред. Беше се заседял твърде дълго там и шансът, да не го е надушила беше малък. Е, по всичко личеше, че си прекарва добре там и едва ли щеше да излезе. Не беше лоша идея да се опита да последва примера й...

Изведнъж тя се появи за него прегърнала го през криста и долепила буза в гърба му.
- Извинявай Рейв - прошепна и го стисна още по - силно - Беше прав, аз съм пълна неандерталка. - Въздъхна нежно тя.

-К-к...Моля? - шокирано каза Рейв, изгубил за момент дар слово. Ето това беше обрат, който по никакъв начин не очакваше... - Нима ушите ми не ме лъжат? Мортиша Валериос мисли, че съм прав? - обърна се към нея, едва успявайки да прикрие облекчението си под маска на самоувереност - И какво по-точно те накара да промениш мнението си?

*Ето сега почва да се пъчи с победата си* - Морти едва прикри раздразнението си. Леко се отдръпна от него и се поусмихна.
- Ти промени мнението ми. Реших, че няма смисъл да се караме за това, което сме, особено след като не сме виновни за същността си. А ти още ли ще ми се мусиш? - Тя направи "Puppy look" - онзи, който сестра й бе изкопирала и то накадърно. Магията бе в това да се използва необикновено рядко и да си усъвършеснтвал мускулите на лицето си до перфектност.

-Аз? Да се цупя? За твое сведение, Рейв Блекстаут не се цупи! Просто бях...неразположен! - внезапно осъзна как можеше да се възприеме това и замаха с ръце - Тоест...не неразположен...тоест...не в този смисъл...! - въздъхна и отпусна ръце, махвайки вяло. Толкова с опита му да бъде достолепен и авторитетен. - Ох, знаеш какво искам да кажа...

Морти се разсмя и го прегърна. Целуна го детински по бузата и каза:
- Знам, знам... - от лицето й струеше спокойствие и дори щастие, а в очите и гореше един особен пламък.

-Тоталният крах на способността ми за разговор не влизаше в плановете. - усмихна се и на свой ред я прегърна, притискайки я по-близо - Затова пък си в абсолютно неведение какъв изключителен подарък успях да ти намисля през това време. Уви, първо трябва да се върнем обратно в 21 век, в противен случай няма да го получиш...

Очите и светнаха за няколко секунди, но после бързо потъмняха.
- Какво си намислил Рейв? - Физиономията на излъгано камилче имаше невероятна сила. Поставила пръст на устните си се усмихна и го повлече след себе си към спалнята.
- Ще те наградя предварително! - и прехапа устни.

-Ъм, и дори няма да поискаш да узнаеш какъв е? - Рейв се остави момичето да го завлече в стаята - А какво ако, чисто хипотетично, съм решил да ти подаря пакет фъстъци? Няма ли да се обезсмисли малко предварителната награда? - засмя се той.

- Добре, тогава какъв е? - Морти седна на леглото и го загледа с очакване. Какво толкова би могъл да намисли. Намести косата зад ушите си и потупа мястото до себе си.