Тъмният замък

Кейзар си мълчеше и си пийваше малко по малко от виното. Остави си чашата, стана от стола си, отиде зад Анна и Крис, взе празната чаша и чашата с кръв. Отиде до 2-та най-близки бидона на стената и изсипа кръвта на пода. Остави едната празна чаша в/у единия бидон, а в другата започна да сипва вино. След около 2-3 минути и 2-те чаши бяха пълни с вино. Кейзар се върна и остави чашите пред Анна и Крис. След това, мъжът се обърна към стола си, отиде при него и седна без да казва нищо.
-Твоят приятел е много досаден. - тази мъсъл се появи в главата на Анна. - Спокойно, само мога да предавам мисли, не мога да ги чета. - Кейзар гледаше Анна докато тези мисли се появиха в главата на момичето.

Кейзар си отмести погледа от Анна, към Макс и каза:
-Месото е свежо от крава, която взех от селяните. Със сигурност сте видяли кравите които мойте прилепи хосеха над главите ви преди грубо казано 1-2 часа? - Кейзар отпийна от виното си видя, че е свършило. Стана от стола си и отиде до бидона с вино, сипа и тръгна към стола си.

Кейзар въздиша тежко и каза:
-Всеки трябва да яде нещо! И не се притеснявай, няма отрова в храната. Аз не съм пипал отрова никога, но много хора и демони са се опитвали да ме отровят, но щом съм тука и дишам, значи не са успяло. - Кейзар седна на стола си и сръбна от виното си, чакащ следващия тъп въпрос за 1 стутинка.

=====

В трапезарията влезна Китана, която просто се шокира при глетката на хората които седяха на масата и "ядяха" и разговаряха за различни неща. Последното същество което погледна бе баща си Кейзар.
-Баща ми, какво става тука? - попита тя.
-Вечеря с чуждовременници! - отговори Кейзар с една странна дума.
-Аха добре. - Китана се обърна и изчезна от трапезарията като се запъти към тронната зала.

Морти отегчено потропваше с крак. Сестра й се превземаше, Рейв се бе запилял нещо и в крайна сметка нямаше с кого да си приказва или какво да прави. Не бе гладна, което беше странното, но не смяташе да се вайка по този повод.

-Чакаме ли нещо? - промълви до ухото на Мортиша внезапно появилият се зад гърба й Рейв. Хм, може би този навик наистина не беше много полезен... - Ако желаеш, можем да седнем на масата, за да уважим домакина ни. Макар че аз вече...хапнах. - вампирът се усмихна едва забележимо.

- Щом настояваш... - изрече без да помръдва Морти. Погледа й беше зареян и сякаш не беше на това място. Бе леко бледа и стойката й беше доста мързелива и отпусната. След няколко мига се фокусиря върху него и му заби лек шамар.
- Мисля, че Анна ти каза да не се промъкваш така! - ухили се леко.

-Може би наистина е време да се отуча. Едва ли ще издържа на насилието от вас двете. - Рейв поклати глава в шеговито отчаяние, отиде до трапезарията и дръпна един стол, позволявайки на Морти да седне.
Настанявайки се до нея, оглеждаше внимателно поведението на всички около масата. Ако чоек...хм, индивид...беше внимателен, на такава официална вечеря несъмнено можеше да научи много за събеседниците си. Вампирът отклони вниманието си отново към жената до себе си и каза с насмешлив тон :
-Е милейди, за каква интригуваща тема да изберем да водим разговор този път?

- За сватбата! - Не издържа Морти и се разхили диво. По едно време дори не можеше да си поеме дъх. Усети, че става странна и вложи цялата си воля за да се овладее и погледна Рейв насмешливо.
- За какво ти се говори?

-Ами аз си мислех да изберем роклята ти от едно невероятно шивашко ателие...белите дантели оттам несъмнено ще ти отиват. - с мъртвешки сериозен тон каза Рейв и изчака думите му да достигнат съзнанието на момичето, след което също се разхили. Не след дълго се успокои и я загледа малко по-сериозно. - А сега, по същество, от доста време не съм бил в света на аристократичните интриги, но виждайки обстановката тази вечер, имам чувството, че се връщам век и половина назад... - изсумтя раздразнено - Не беше особено приятно време. Исках да питам...всъщност кой е домакинът ни?

- Онзи там? - Морти погледна тъпо сочейки Кейзар. Интриги... Толкова ги мразеше. Караха я да се чувства прекалено вкъщи...
- Още век и половина?! Стигат ми и тези 200 години! - Усмихна се едва забележимо тя.

-Хмм...-проточи Рейв - Като каза 200 години...Няма ли да имаме време да пообиколим наоколо? Има няколко определени родословни дървета, които с удоволствие бих искал да намеря и изкореня. - зловеща усмивка се появи на лицето му. "Да, а първи ще е предтечата на Бернард..." - мисълта прониза главата му и го накара неволно да сключи пръсти в юмрук...

- Предполагам, че ще можем... - Момичето се усмихна при мисълта да се върне в бъдещето със само около 100 години и да удуши баща си в бебешката кошарка... Или още малко, за да хвърли брат си от прозореца заедно гъзолизническите му дружки още докато са прекалено малки, за да се бият с зрял върколак. Маниакалната и усмивка се изтри мигновенно и се вторачи в Рейв.
- Абе... Тук лошо ли ни е? Така де... Какво му е лошото на временцето?

-Притеснявам се за отсъствието си в нормалното време. Не че имам кой знае какви контакти в него, но бих искал все пак да успея да приключа второ висше образование. - Рейв погледна чашата с кръв подозрително преди да отпие. Хм, да, човешка. Все пак не беше лоша, а и щом можеше да се храни без да минава през неприятностите, свързани с нападения и убийства, беше добре дошла. - Опасявам се, че преподавателите ще тъжат за мен. Но тук поне компанията е...разнообразна. - Рейв се усмихна, оставяйки чашата обратно на масата - А ти? Имаш ли някаква причина да се връщаш? Имам предвид, с всички тези прикаски за рода ви, бих предположил, че връщането назад във времето ще е като манна небесна за теб и сестра ти.

- Не никакви причини, нищо подобно! - Изстреля със каменна физиономия. Извъртя очи нагоре и затропа с крак. Беше много, ама много скучно.
- Няма ли начин да правим нещо по - интересно?! - Изсъска на ухото му.

-Ако има нещо в обстановката, което да говори за интерес и забавление, моля те, кажи ми. Дотук не съм видял нищо подобно. - промърмори Рейв, така че само тя да го чуе. Обърна се и на свой ред изръмжа весело в ухото на върколачката - Все пак съм отворен за предложения. Вярвам, че всичко, което ще ни измъкне от тази трапезария е добре дошло.

Морти не се сдържа и отърка буза в неговата и започна да си играе с език с ухото му. Ръката й скришом под масата тръгна нагоре по бедрото му и когато стигна чатала леко натисна. Имаше нещо в него, което я караше да не се сдържа...

-Нещо, което ще ни измъкне от трапезарията казах, не нещо, което ще ни закове като атракция на седящите тук. - засмя се тихо той и се изправи, помагайки на момичето да направи същото. Обърна се към Кейзар и леко се поклони - С ваше позволение, ще си направим малка разходка около прекрасния ви дом. Благодарим ви за вечерята. - с тези думи вампирът напусна трапезарията, оглеждайки се за подходящи помещения...

Морти го повлече към първата отворена врата, която се оказа спалня. Беше облекчение да попадне в такова цивиливизовано помещение, само по себе си символ на напредъка на човека... И останалите видове... Вкара Рейв вътре и затвори вратата след себе си. Бавно съблече роклята си и пусна косата си. С котешка походка, непривична за кучка като нея се запъти към леглото и легна по корем с лице към вампира, подпирайки се на лакти. Косата й се бе разпиляла по гърба й и приличаше на сребърна река.

Кейзар само кимна видино с глава и отпит от виното си.

====

Китана влезна в тронната зала и седна на големия стол. Чудеше се кои са тея хора и какво правят тука в този забравен от целия свят замък.
-Какво имаше предвид "чуждовременници"? Да не би! - Китана се сети какво има предвид баща й и започна да се смее. Смехът й се чу из цялта зала, но по едно време утихна. Тя си затвори очите и се облегна на едната си ръка.

"В крайна сметка се оказва, че попадането ми тук не е толкова лош обрат..." - мислеше си Рейв, приближавайки се като хипнотизиран към леглото. Спря се точно пред Мортиша, оглеждайки тялото й.
-Изключително. - промълви той доволно. Коленичи бавно, докато лицата им не бяха на едно ниво и я целуна енергично, почти грубо. - Наистина е изключително. - промърмори той с усмивка, чието най-близко определение беше "на разбирач".