Тъмният замък

-Хм, мисля, че е добре да викнем и сестра ти, за да ти кажа. - мистериозно каза Рейв, поглеждайки лукаво Морти - В противен случай няма да постигна желания от мен ефект при разкриването на идеята си...

Морти се ококори, но какво да се прави стана и го хвана под ръка.
- Е хайде да идем и да я намерим!

-Така да бъде. Но нямам представа къде точно в замъка е. Ще трябва да се доверим на нюха ти. Е, колкото по-рано започнем, толкова по-бързо ще приключим. Води напред, Морти. - усмихна се Рейв.

Морти въздъхна и пое дълбоко дъх. Малко се смръщи, заради милиардите миризми, но откри тази на сестра си и я проследи.
- Втория етаж, точно над нас! Хайде!

-Тук ли се намира? - въпросително погледна Рейв спрялата се Морти - Много добре... Анна...би ли могла да излезеш? Трябва да приказвам с теб. - каза вампирът, почуквайки деликатно на вратата.

Морти надуши какво става вътре и сепнато изписка:
- Анна дооправи се ние те чакаме в наш... Моята стая! - Тя задърпа енергично Рейв обратно по стълбите едва пеомайки си дъх.

Рейв отвори вратата, позволявайки на Анна да влезе. Още докато затваряше се обърна и каза на сестрите със сериозен тон :
-Сега, по същество. За дългите години живот, които съм прекарал, съм събрал голямо количество контакти. Повечето от които - наистина влиятелни. И днес измислих начин да ви спася от неудобното положение, което ви създава баща ви. Всъщност...две предложения. Първото е по-лесно - да заложа грешни следи при информаторите, на които разчита, по този начин най-вероятно няма да пожъне успех с откриването ви. Другият е малко по-сложен - от сигурен източник знам, че баща ви е платил добре на мрежа информатори, за да не откриват детайли около местоположението и произхода му. За негово съжаление, мога да разбия мрежата...имам двама-трима сигурни хора от нея, а останалите просто могат да се купят. От липса на пари не мога да се оплача - сви рамене - Единственото, което трябва да се направи след това е да се "подшушне" на един орден от Ватикана, занимаващ се с издирването и унищожението на върколаци. Неотдавна разбрах, че са особено заинтересовани от баща ви. А срещу силата на ордена, подкрепена от Ватикана, е безсилен, смъртта му - неминуема. В този случай обаче трябва да се подходи доста по-внимателно, защото ако информацията протече по обратен път, може да застраши вас. - пропусна да спомене себе си, говореше гладко като оратор по време на дипломатическа конференция - Но е определено по-ефективния начин. Обикновено не бих ви го предложил толкова рано, но, откровено казано, допадате ми. И съм склонен да ви помогна. От вас зависи кой начин ще предпочетете...

Морти стоеше зяпнала и сякаш не разбираше това, което и бе казал. Отиде до него и се взря в очите му, да не би да я лъже. Беше твърде странно да им предлага такава помощ и това я правеше мнителна. Пръхна с нос и заговори.
- Какво точно те кара да ни помонеш? Много хора са ми симпатични, но не на всички предлагам да им помогна с убийство и то на виден върколашки лорд! Какво ще искаш след това? Не мога да повярвам ей така, че го правиш от добро сърце! - Физиономията й бе станала сериозна, в пълен контраст с царувалото й допреди малко спокойствие и добро настроение. Хвърли един странен поглед на сестра си и върна вниманието си към Рейв. Не изглеждаше да се бъзика, пък и не би ги викал така, ако смяташе да се шегува. Скърши ръце и прехапа устни. Вече съвсем се обърка и не знаеше какво да мисли.

Рейв разпери ръце, все така сериозен :
-Не знам дали разбираш житейската ми позиция. Имам всичко, за което мнозина мечтаят - благородна кръв, богатство, влиятелни контакти и немалка власт. Уви, тези, които могат да се нарекат реално мои близки са малцина. Всъщност, с вас двете стават...двама. Не, не го правя от добро сърце. Сърцето ми от доста време е далеч от "доброто". Но наистина правя това, което ми диктува то, а не разумът - нещо, което не се е случвало в последните десетилетия. - вампирът потърка брадата си замислено - А за тези, които са привлечени към мен от нещо друго освен материалното, при всеки случай заслужават вниманието, и, ако е възможно, съдействието ми. Без значение каква е ситуацията.

Морти не можеше да реагира нормално. Завъртя се на място и се заоглежда диво. Пое дълбока глътка въздух и се хвърли на врата на Рейв целувайки го страстно. Импулсът й бе взел превес и тя започна да го мълва нежно навсякъде където свареше. Изведнъж се дръпна и го запита подозрително:
- От къде знаеш, че не преследвам парите ти? Аз и Анна сме две благороднички без пукната пара!

-Защото нямаше откъде да знаете. - усмихна се той, прокарвайки ръка през бялата коса на момичето - Напълно възможно беше да се окажа просяк в нашето време. Е, може би не просяк, но беше напълно възможно, да съм не особено заможен дребен благородник със странен изказ и държание. - усмивката му се разшири още малко, след което се стопи бавно - В момента, в който се върнем, колелата ще се задвижат. И баща ви ще разбере колко точно може да го разклати Рейв Блекстаут. Но вероятно ще е мъртъв, преди да го осъзнае. Можете да го считате за сторено. - твърдо каза той, без намек за самохвалство.

Морти хвана лицето му в ръце и започна да го целува диво навсякъде където свареше. Прегърна го и притисна тялото му до себе си със всички сили, които имаше. Гледаше го нежно, а в гърдите й сърцето й още малко и щеше да изскочи.

Рейв погледна нежно към сгушеното в него момиче и се усмихна леко. Ето, не беше сгрешил.
-Проблемите с баща ви...наистина ли са били такова бреме за вас? Ако знаех, щях да предложа собственоръчно да го разпъна на фамилния ви замък! - шеговито подметна той без да пуска тялото на Морти от ръцете си.

Морти го чувстваше някак странно близък. Така не бе чувствала никого досега. Гризна леко показалеца си и го поднесе към устните му. Гледаше го с очакване и му се усмихваше нежно. Другата си ръка зарови в косата му и леко я разроши. Разсмя се на шегата му и отговори тихо:
- Това, което смяташ да направиш... Самите ти намерения са напълно достатъчни!

-"Той ни догони, но не се притеснявай, ти имаше най-добри намерения!" не върши много добра работа, трябва да се съгласиш. - Рейв засмука кръвта от пръста и с удоволствие отбеляза, че вече можеше да се сдържа със завидна лекота - Казах ти, че никога няма да чуеш, че не държа на думата си...ще докажа, че е така. Единственото, което трябва да направим, е да се върнем. - усмихна се, задържайки момичето до себе си и се загледа в лицето й, сякаш търсеше нещо там...

- Рейв... Обещавам ти, че никога няма да те предам. Нито тялом, нито духом. Иска ми се да мога да ти дам много повече, но това е всичко, което имам клетви и думи. - Притискайки го в себе си пусна една единствена сълза. Наистина бе трогната и се чудеше как да му докаже вярността си.
- Има ли нещо, което да направя за теб?

-Тъй като се познавам сравнително добре, подозирам, че ще има немалко моменти, в които ще ти се прииска да не си го казвала. - Рейв я целуна бавно и се загледа в очите й - А в момента нямам нужда от нищо. Какво ми е нужно? Тялото ми е здраво, има красива жена до мен, която май няма нищо против странностите ми... - погледна шеговито към Анна - И най-колоритната компания на света. В момента, Морти, животът - метафорично казано разбира се - явно ме е избрал за негов любимец.

Мортиша се усмихна едва-едва и сведе поглед. Чудеше се и на своя късмет. Как бе възможно да попадне чак сега на него? Той бе толкова... Специален и неповторим и явно държеше на нея... Може би не бе съзнавала досега, че точно за това мечтае...Ръката и се пъхна под блузата му и "невинно" започна да гали изваяното му тяло. Даде му поредна целувка изпълнена със страст и желание.
- Мисля, че аз съм по- голяма късметлийка и от теб - каза тя с притворени очи.