Тъмният замък

-Kъсметлийка? Не мисля, че осъзнаваш всъщност в какво тежко положение си. - през смях каза Риуджи, докато неговата ръка обикаляше по задната част на врата на момичето, сякаш търсейки нещо - Ще проумееш за какво говоря, приблизително по времето, по което вече ще ти се умира от етикет и изтънченост. - весело оголи зъби вампирът.

- Щом съм те преживяла досега, бих могла да преживея и цял виенски бал - засмя се Морти. Беше й толкова добре, че чак замаха с опашка. Опашка?! Не й беше мястото там! Притеснено се дръпна и се овладя. След като се отърва от нея, осъзна че се е хванала за задните части като наакана и гледа тъпо напред. Ухили се неловко и зае малко по - нормална стойка. Не знаеше какво да каже и се вкочани и препоти едновременно.

-Горещо ли стана? - с усмивка се осведоми Рейв и се обърна с гръб към момичето, за да отвори прозореца, през който се виждаше почти пълната луна - Винаги съм се чудел какво е... - започна той, все още с гръб към нея - ...да имаш животно, заключено във себе си, което винаги да може да се покаже. Какво е усещането? - със заинтересован тон промълви вампирът, който явно бе забелязал не само странното държание на Мортиша, а и причината за него...

- Амииии.... Как би се почувствал докато в часовете по пливане ти изникнат ушите и не можеш да сложиш гумената шапка? - Засмя се тя - Или пък обуваш къса пола, а от нея се подава весело махаща опашка. Да не говорим, че очите ми винаги светят в тъмното. - Момичето реши да не се впряга и да говори свободно за това.
- А при теб как е? Убедена съм, че безсмъртието не е приказка, но сигурно си има и добрите моменти!

-А ти как би се почувствала, ако всяко едно нещо, което правиш, дори най-нетипичното и ненормалното, си го правила десетки пъти вече? - усмихна се Рейв на свой ред - Обяснимо е защо мнозина вампири са малко или много ненормални. От скуката е. Но пък - той сви рамене и усмивката му се разшири - всеки един порок е позволен и знаеш, че здравето ти никога няма да е проблем...

- Е поне си имунизиран срещу неприятни болест, ако ме разбираш какво имам предвид... Хм... Велика тема подхванахме... Яко ли е да съм теб? - Морти се засмя и се завъртя из стаята, когато и се зави свят падна на леглото с разпиялана коса и изръмжа от удоволствие. Изпъна ръце във въздуха сякаш изважда ноктите си и изви тяло като котка пред битка. След това се отпусна и притвори очи. Това беше един от малкото й хубави дни и се чувстваше учудващо добре.

-Водим дискусия по тази тема поради много проста причина - липсата на каквато и да е по-интересна алтернатива. Иначе казано, умираме от скука. - почеса се Рейв замислено - Може би е крайно време да се разходим наоколо, никога не съм се чувствал добре, застоявайки се на едно място. А и все ще намерим нещо или някой, който да ни разсее малко, не съм ли прав? - каза вампирът, запътвайки се бавно към фоайето, като изчака Морти да тръгне с него.

Морти се изправи бавно и сбръчи нос. Чувстваше се игриво и за това се втурна срещу Рейв и леко го блъсна за да замаскира ощипването по задника, което той трябваше да понесе. Лепна му една бърза целувка, набра поли и хукна по коридора кискайки се леко злобничко. Била мързелива а? Сега щеше да му се наложи да я догони, за да получи каквото и да било.

Рейв използва способностите и догони Морти с няколко високоскоростни "приплъзвания", които бяха толкова бързи, че почти бяха идентични с телепортация. Настигайки я, върна жеста от преди малко, прошепвайки :
-Сега сме квит. - Преди тя да има време да отвърне, вампирът се придвижи още по-напред с голяма скорост. Зави зад един ъгъл на коридора и успя да се закове точно пред Джордън, сблъсъкът се беше разминал на броени сантиметри. Вероятно щеше да получи сърдечен удар от стряскането, Рейв си напомни, че трябваше да внимава къде ходи...

Морти видя какво стана и падна на пода от смях. Цялата ситуация беше толкова комична, че сълзите й избиха, а гласа й изпълни целия коридор. Добра се до Рейв и чрез него се изправи. Погледна весело Джордан и излая:
- Извинявай - глупав е! - едва сподави новата си вълна смях.

"И ето ме за пореден път, разбивайки шансовете си да се покажа като интелигентен чов...индивид." - кисело си помисли Рейв, хвърли един поглед, пълен с укор към върколачката и се отдръпна с лек поклон към пред тях :
-Имаш моите извинения, очевидно НЕЩО край мен ме настройва да се държа детински. - натъртено каза той, поглеждайки за миг към Морти - Поне се радвам, че опознавателните ти способности са на добро ниво, иначе можеше да стане неприятно...Между другото, какво те води из тази част на замъка? - усмихна се любезно вампирът, стараейки се да промени темата.

- Не - на бутанка! - Разхили се Морти, но след като видя мусенето на Рейв се овладя. Почти... Отново ощипа Рейв по задника и хукна напред повличайки и Джордан след себе си.

-Мортиша Валериос, проклет да бъда, ако не ме караш да се връщам в детската градина! - изръмжа Рейв и се приведе. Игра, хм..? Нека да поиграят тогава... С ново приплъзване скъси разстоянието до тях, но запази известна дистанция, давайки си вид, че толкова беше лимита на скоростта му...

Обаче Морти бе малко по опитна и хвана за ръка другото момиче и хукна през глава. Смеха й се превръщаше във весел вой. Полата й пречеше, затова я скъси с един замах и хвърли парчето към Рейв. Хвърли и обувките си и мускулите й изведнъж набъбнаха. Опашката й отново се показа, а зениците й се превърнаха в цепки. Хукна още по - бързо и вече не мислеше. Лова бе започнал.

-Хмм? Това е... - с леко учудване промълви Рейв и започна да се придвижва с по-сериозна скорост. Сега вече ставаше по-сериозно, след тази метаморфоза на Морти. Само се надяваше Джо да не откачи, като я видеше...