Тъмният замък

Кейзар в момента се намираше там където винаги стоеше в собствения си замък, в тронната зала. Беше се облегнал на облегалката на големия стол и очите му бяха затворени. Той гледаше през очите на прилепа групата която се приближаваше към замакът му. Кейзар от много време ги гледаше и се чудеше кога най-после ще пристигнат при скромния му замък, за да може да приготви яденето за всеки индивит, ту било вълк, вещица, вампир, демон, зомби или най-обикновен човек.
-Време е! - каза Кейзар, отвори очи и стана от стола. Излезна от тронната зала и отиде пред входаната врата на замъкът, чакайки някой от групата да отвори врата, за да може да ги посрещне и да ги напъти към трапезарията където ги очакваше приготвените ястия.

Кейзар точно като видя врата да се отвори 1 сантиметър започна да се накланя напред за поклон
-Добре дошли! - каза мъжът като се наклони като истински джентъл вампир. - Влезте, влезте в моя скромен и безопасен замък. Приготвил съм ястия за всички ви! Знам че сте гладни. - Кейзар каза всичко това на 1 дъх докато се изправяше.

Очите на Кейзар светнаха ярко червено и моментално се появи зад Крис.
-Онзи "плъх" е част от тялото ми, вампире! - прилепчето което постоянно следеше групата кацна на рамото на Кейзар и се размекна, като стана на течност. След секунди течноста се сля с дрехата на мъжът. - Радвайсе, че не искам да събудя демонската ми част, иначе до сеге намаше и да зърнеш замъкът ми, в който живея повече от 400 години, млади вампире!

Очите на Кейзар си върнаха обикновенния ярко бял цвят и за секинда се върна отново на старото място, на което ги посрещна.
-Тогава. - Кейзар си дигна лявата ръка сочеща към един коридор. - Последвайте ме насам към трапезарията. - Мъжът се обърна към коридора и тръгна към него, без да чака групичката.

Наблюдавайки внимателно демонът, Рейв внезапно осъзна външния си вид и цъкна раздразнено с език. Ето че отиваше на нещо, което се очертаваше да е официална вечеря, а не приличаше на нищо. Новата компания явно не влияеше добре на обноските му. С отсечени движения обправи облеклото и косата си, след което последва Кейзар...

Рейв се плъзна безшумно зад гърба на Анна. Едно от малкото познати лица наоколо, а имаше желание за разговор.
-Хм, какво е планирано за нас оттук нататък? Учуден съм, че очевидно имаме познати дори и тук. - изненадващо я заговори той, застанал точно зад нея. Надяваше се да не почне да налита на бой, в крайна сметка беше пил от кръвта на сестра й, въпреки изричната й забрана...

Преди да отвори вратата която води до трапезарията и приготвената вечеря, Кейзар се обърна и спря групата да каже няколко думи, без да обръща внимание на забележката на Анна:
-Приготвил съм прясно месо за вълчетата, свежа кръв от....е по добре да не казвам от какво, за вампирите, опечено месо за човека и вещицата, има и вино, мога също така ако не ви достигне всичко това, мога и да ви донеса още много! - след тази реч, Кейзар се обърна и отвори вратите на трапезарията. Пред очите на групичката се появи една дълга маса осипана с много ястия и питиета. До всички стени имаше бидони със вино и така казано прясна кръв от *****. Пред някой столове имаше месо, от което още течеше сочна кръвчица, пред други столове имаше големи чаши пълни естесветно със кръвта, на третите столове, имаше опечено месо, салати и други неща.
-Бон Апети! - Кейзар вече беше седнал на един стол който беше малко по-голям от другите. Очевидно този стол беше за домакина. Мъжът вече имаше една чаша в ръката си пълна с вино. - Сядайте където искате и яжте до насита.

Рейв се усмихна на избухването на Анна :
-Приятно е, че характерът ти си е останал все така мил и грижовен. Има ли нещо в този замък, което трябва да те притеснява, за да реагираш толкова рязко? - направи две крачки, заставайки срещу нея и се огледа - Аз лично се чувствам като у дома си. Но, ако си гладна, бих те приканил да не губиш време в разговори с мен, а да сядаш. Аз мисля... - спря се за миг. "...че се понахраних от сестра ти" едва ли беше най-умното нещо, което можеше да каже - че бих могъл да почакам още малко. Нямам голям апетит, изненадващо за самия мен. - завърши гладко той.

Рейв се засмя :
-Туше. Но не мисля, че и сестра ти имаше нещо против...А за мястото - замък...старовремски...в гора. Напомня ли ти нещо за граф Влад Дракула? Имам далечна роднинска връзка с него, между другото. И поради тази причина не е много изненадващо, че се чувствам сравнително комфортно. - протегна ръката си, свита в лакътя, превръщайки се в точно подобие на кавалер, канещ дама да се присъедини към него. Продължи с шеговит тон - Е, милейди, ако предпочитате, ще съм повече от щастлив да предложа компанията си за изучаването на тази сграда, ако желаете?

Кейзар тропна с чашата си за вино на масата и каза:
-Първо яжте после ще се разхождате из замъкът ми! - мъжът стана от стола и мина през едни широко отворени врати водещи до някакъв коридор. - Боже _{какви...} - чу се началото на един гаден комендар за групата.

Кейзар се завърна и лицето му беше някво много намръщено.
-Досадни миниони! Писна ми от тях...- мъжът видя че само 1 се усмеля да яде от яденето. Кейзар седна на стола си дигна чашата си с вино и каза: - Яденеот истива! - мъжът си сръбна от виното и видя че Крис не пие от чашата с кръв.
-Млади вампире, ако няма да пиеш от кръвта, тогава вино ще пиеш ли?