200 години назад

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Кейзар гледаше с неутрално лице отдалечаващата се групичка.
-Хмм...това чуство съм го забравил през тези 5 века живот...май още не му е време да го чуствам отново! - Кейзар се превърна в прилепи, които полетя и изпревариха групата. Само 1 прилеп кацна на едно дърво пред групата.

Лекси се обърна весело към Макс и каза:
-Според мен тя е по-страшна и от мен като е ядосанат, така че нямам намерение да и се бутам в краката...-червенокоската му намигна леко и тръгна напред с бърза крачка, изпреварвайки вампира...

Крис само въздъхна и каза:
-Все едно, че ако ти бяхме казали, дори ако бяхме помолили щеше да спреш... Точно тогава животинският ти инстинкт надделяваше и си беше разгонена вълчица в буквалния смисъл...-той вдигна леко рамене и пъхайки ръце в джобовете си, продължи по пътя без да я поглежда... За миг той погледна прилепа кацнал на дървото и му се доиска да го замери с нещо, но задържа безизразното си лице без да обръша повече внимание на плъха...

Макс погледна Лекси, после Анна и въздъхна. Как се беше поставил в това положение? А, да, не се беше, те го бяха поставили. Реши да се присламчи до Лекси, незнайно защо предпочиташе тя да му крещи и замервас разни предмети, не че беше мазохист или нещо такова...
- Да считам ли, че си опростила греховете ми? - попита той с крива усмивка.

------------------------------------------------------------------

Анна се почувства странно... Май това беше, което хората наричаха срам и вина. Как смееше той да й причинява това!?
- Виж какво, не ме познаваш и не знаеш нищо за инстинктите и реакциите ми, така че моля те, следващия път пробвай човешкия подход преди да отсъдиш, че съм животно, с което не може да се разговаря!

-Не, естествено!-категорично отхвърли Лекси и се засмя лигаво-Да не би да си останал с такова, грешно впечатление... Ако е така съжалявам, май...-Тя го остави да се изравни с нея, след което му се усмихна и мълчаливо продължи към замъка.

-Какво искаш да кажеш? Че ти си си животно... Доколкото мога да се осланям на нюха си, си върколак - т.е. половината ти инстинкти са животински. Те вероятно надделяват в такива ситуации като преди малко... Пък си мислех, че не е така...-каза Крис и я погледна с кротък и благ поглед-Не се стремя да те обидя, въпреки че незнам дали ще го разбереш кутренце!-той наблегна на обръшанието към нея и по лицето му плъзна закачлива усмивка...

Макс я погледна странно. Вече нищо не разбираше... В един момент искаше да му откъсне главата, после все едно бяха първи приятели...
- ЪЪЪ, случайно в рода ти да има душевноболни? - не се стърпя накрая момчето.

-----------------------------------------------------------------------------

Анна изръмжа заплашително, когато вампирът наблегна на думата, но после помисли, че това само ще потвърди теорията му за животинските й инстинкти и се опита да подтисне звука. В резултат се задави и изгледа Крис ядосано, все едно той беше виновен.
- Кога ще стигнем замъка, писна ми от тази проклета гора!

И в резултат на това получи пореден удар по тила причинен от бялото ветрило в ръката на червенокоската. Усмивката не изчезна от лицето и, но тя върна глава настрани и започна да игнорира Макс най-старателно... Тя ходеше изящно, а косата и се движеше в такт с тялото и...

* * *

Крис се засмя съвсем леко и кимна с глава напред. Пред очите им се показа голям и величествен замък, от черни камъни. Имаше няколко кули, а от към него се чуваха скърцащи и леко зловещи звуци.
-Добре дошла!-каза вампирът тихо и за миг остана загледан в сградата, след което отново тръгна напред, но по-неохотно...

Макс разтри главата си нацупено. Тази вещица и проклетото й ветрило... Ооо, щеше да го докопа някой ден и тогава... Блажена усмивка се разля по лицето на момчето. Реши да върви зад Лекси, така поне нямаше да го малтретира непрекъснато, пък и се откриваше хубава гледка. Макс се запита дали момичето беше упражнявала тази походка или й идваше отвътре. Сякаш тялото й беше в пълен синхрон и се поклащаше някак... съблазнително... Преглътна звучно, неспособен да отлепи поглед от изящния гръб на момичето /всички знаем, че не става дума само за гърба/.

----------------------------------------------------

Анна погледна внушителната постройка и я побиха тръпки...
- Ъх, виждам че си положил доста усилия да докараш излъчване ала мрачният Граф Дракула... - промърмори тя загледана в зловещите кули.

-Не помня да съм споменавал, че замъка е мой-каза той с леко намусено изражение-И не съм го казал именно защото не обичам да лъжа...-продължи той мърморейки повече на себе си отколкото на русокоската.

* * *

Лекси усети, че някой я наблюдаваше, но се опита да игнорира това чувство и продължи напред като на пръв поглед бе спокойна. По едно време и писна и тя рязко се спря, правейки една бърза крачка назад. Косата и се разлюля като малки камшичета във всички посоки, а ръката която държеше ветрилото се развъртя заплашително...

- Значи, ако съм разбрала правилно, водиш ни в необитаем, страховит замък, без дори да знаеш на кой е... - нацупи се Анна в отговор. - О, да, там ще сме в безопасност...

-------------------------------------------------------

Макс се блъсна в гърба на Лекси и косата й го шибна през лицето. Преди да се усети, какво става, в полезрението му попадна зловещото ветрило и инстинкта му за самосъхранение заработи на пълни обороти. Момчето рязко се наведе напред за да избегне евенуален удар, но се спъна в крака си и бутна Лекси на земята...

-Селяните се стрвахуват от това място, така че тук поне те няма да ни притесняват...-каза Крис леко неуверено-Чувал съм всякакви истории за това място, но не мисля, че някоя може да се окаже истина...Надявам се да не се окаже...-той за пореден път вдигна леко рамена и допълни-Всъщност, теб де не би да те е страх?

* * *

Лекси изохка тихичко и погледна Макс намръщено, но като видя изражението му и се отщя да му се развика както бе замисляла. Тя опря ръце в земята и се опита да се изправи, но си беше изкълчила глезена малко по-рано този ден и сега очевидно го бе довършила, защото залитна заради силната болка и отново се стовари на земята. Тя въздъхна и затвори очи, поемайки си дълбоко въздух за да се успокои...

- МОЛЯ?! - изписка Анна леко пресилено. - Да ме е страх? Мен? Разбира се че не! И все пак, ако ни нападне човек с кука вместо ръка, разпори ни и изяде вътрешностите ни, ще те държа лично отговорен! - сопна се тя и забърза напред.

---------------------------------------------------------------------

Макс погледна виновно. Какво следваше да направи сега? Дали ако й предложеше помощ щеше да изглежда подозрително? Защо да изглежда подозрително? Защо, по дяволите му минаваха тези мисли през главата? Той въздъхна и вдигна Лекси от земята.
- Без бой! Помни, падна ли аз, падаш и ти. Капиш?

Заглавие: Re: 200 години назад Съб Ное 24, 2007 8:11 pm

Лекси изтупа дрехите си от прахта и точно понечи да изтъкне факта, че Макс и дължи извинение, когато той изръси поредната глупост и тя въздъхна, ощипа го за рамото, след което вирна брадичка и каза:
-Не ме заплашвай, защото накрая само теб ще те боли! Капиш?

* * *

Крис догони Анна и й хвърли подозрителен поглед. -Добре, обешавам ако те убият да поема цялата вина, но не очаквай да ми тъжи на съвестта...-започна той с обичайният си кротък тон и се загледа в масивния каменен замък-Не смятам, че ще е толкова страшно, но все пак ако искаш мога да се жертвам и да те хвана за ръчичка?!?!

Брой мнения : 122 Age : 34 Registration date : 19.11.2007

Рейв се огледа. Другите бяха продължили , оставяйки него и Морти зад себе си. Изправи се, изтупа разсеяно дрехите си от праха и подаде ръка на върколачката, за да й помогне да се изправи:
-Мисля, че ни забравиха. Не бихме могли да оставим нещата така, нали? Не изоставай... - усмихна се той и се затича заедно с него напред, докато най-после не се изравниха с групичката пред тях...

Заглавие: Re: 200 години назад Съб Ное 24, 2007 9:07 pm

- Това не беше заплаха, а... ами застраховка! - възкликна Макс и за миг си помисли да я хвърли на земята, но това би оначавало сигурният му край, така че се въздържа и реши просто да се прави, че я няма.

-------------------------------------------------------------------------------

Анна го изгледа изпепеляващо.
- Ако се случи да умра, обещавам ти, ще се върна като призрак специално за да те преследвам до края на жалкия ти животец! И не, няма нужда да се жертваш! - тя ядосано обърна глава на другата страна.

Заглавие: Re: 200 години назад Съб Ное 24, 2007 9:16 pm

Лекси се намуси усещайки намеренията на Макс и веднага му обърна гръб, като докато се завърташе не пропусна да го настъпи. Косата и отново се развя и леко го шибна през лицето, а ветрилото в ръката и се докосна съвсем леко до гърдите му...
-Радвам се, но моето си беше заплаха!-каза червенокоската спокойно и извръщайки глава му намигна леко, след което реши да обърне малко внимание на замъка. Те вече бяха съвсем близо до него...

* * *

-Няма проблеми преживея да ме преследваш, въпреки че смятам, че бързо ще ти омръзне. Кученцата обичат да си играят с различни играчки, затова често ги сменят.-устните на вампира се разтеглиха в леко подобие на усмивка и той неволно прокара ръка през косата си, леко разрошваки я.-Почти стигнахме-обяви на висок глас той и отново съсредоточи вниманието си над русокоската...