200 години назад

Рйв се усмихна и протегна ръце към сестрите, обхващайки вратовете им. Желанието да ги захапе беше заменено от друго, по-силно...Вампирът селуна нежно вратовете на двете, одрасквайки ги умишлено с кучешките си зъби, но не ги впи в плътта. Друго целеше той сега, докато прокарваше ръце по телата им, изследвайки всяка тяхна част, а удоволствието се надигаше в него...

Морти започна да обхожда с ръце тялото му целувайки врата и гърдите му. Тръпки на удоволствие лазеха по целия й гръбнак и кожата й настръхна. Уви единия си крак около него и погледна приканващо сестра си.

Рейв леко вдигна ръце и хвана дрехите на двете, разкъсвайки ги с рязко движение. Не спираше движението на ръцете си, докосвайки всяка част на тялото...беше събрал известен опит през живота си, време беше да го пусне в употреба...

Мортиша заръмжа в знак на удоволствие. Птиближавайки таза си към него ръцете й запълзяха бавно надолу по корема му. През цялото време го гледаше с питащ поглед и се усмихваше леко.

-Стигнахме дотук...няма да спрем, нали? - с озъбена усмивка попита Рейв и погали задната част на вратовете им леко. Хм, наистина бяха деликатес, но не заради вкуса на кръвта им... - Хайде...изненадайте ме. - След което се отпусна, оставяйки жените срещу него да свършат това, от което очевидно разбираха.

Морти без да поглежда сестра си се обърна с гръб към Рейв и започна бавно да се отърква в него насочвайки ръцете му по тялото си започвайки от гърдите си и слизайки надолу. По лицето й се четеше огромно удоволсвие. Извъртя се с лице към него и го загледа предизвикателно сякаш го приканваше за малко повече активност.

Рейв рязко се изстреля напред, а в очите му се четеше глад. Сигурен, че това няма да ги нарани, вампирът се блъсна в отсрещното дърво. Е, сега той беша активният, точно аккто искаха. Наведе се, оставяйки Анна за момент извън вниманието си, и подхвана Мортиша за коленете, вдигна я и за момент я погледна изпитателно. Тя трябваше да даде начало, той не можеше да процедира без него...

Тя потрепери от удоволствие и наклоно глава назад. Искаше начало? Ето му го. Въпреки дистанцията спазвана досега тя впи устни в неговите и затвори очи. Точно сега не мислеше за опасности и подобни. Единственото важно за нея желание беше това на тялото й.

Рейв се ухили доволно, намествайки се. С бързи, тренирани действия започна ритмичното движение, което върколачката очевидно очакваше, без да спира движението на ръцете си, като едната си играеше с бялата й коса, а другата продължаваше да изследва тялото на върколачката. Прониза го рязко желание да захапе врата й, но бързо го потисна, единствената следа от него беше гладът, ясно виждащ се по лицето му...

Морти впи нокти във гърба му и прехапа устни. Възбудата й растеше със всяка изминала секунда. Погледна го право в очите и видя желанието, глада изписан в тях... За миг сякаш се поколеба, но после подаде врата си послушно.

Прилепчето беше кацнало на един клон на едно от съседните дървета където Мортиша и Рейв действаха буйно като буквално диви животни. Обаче до прилепчето седеше и господарят му. Самия полу-вампир полу-демон, Кейзар Шадоу.
-Контролирай си инстинкта, вампире! Аз може да не го имам, но съм виждал десетки вампири как пият кръв, ту било от човек или вълк. - обади се мъжът и скочи от клона като плавно се приземи на земята. Прилепа вече го нямаше, защото то бе част от тялото на Кейзар. - Странното е за вас всички, че вие от караница на това го обърнахте за секунди. - Кейзар застана зад Анна точно след като каза думата "секунди" и я хвана нежно за талията и рамото, като си наведе главата да я "захапе" нежно по врата. - ^{Хайде, знам че го искаш!} - прошепна мъжът.

Рейв изгледа новопоявилия се с умерено учудване, но в момента не му беше до разсъждения. Виждаше оголената шияи знаеше какво да направи. Момент преди да забие зъбите си, през главата му мина мисълта да е внимателен...определено не искаше да й причини щети. Впи ги, оставяйки се на усещанията от вкуса на кръвта да го завладеят. Знаеше, че тя няма да изпита болка - ухапването от вампир беше едно от най-хипнотизиращите и приятни неща, които можеха да се случат на което и да е същество. Именно затова той трябваше да е внимателен. Наслаждаваше се на всяка секунда, но бързо извади зъбите си, поглеждайки Мортиша с усмивка и продължи "работата" си. Беше спрял бързо, искаше да й остави само спомена за удоволствието...

Докато той пиеше от кръвта й тя заби удължилите й се нокти в гърба му. От устата й се разнесе вой носещ послание за върховно удоволствие. Сама започна да ускорява темпото и да го гледа молейки го за още. Задъхана се движеше заедно с него и започна леко да се поти.

Oчите на Рейв пробляснаха в червено, придавайки му още по-настървен вид. Вампирът изръмжа и ускори темпото, като изпитата кръв го зареждаше с невероятна енергия, която почти го караше да пее...Екстазът му се превръщаше директно във все по-бързо движение, вампирът вече срещаше първите трудности в задържането на Мортиша в ръцете си...

Морти се опитваше да се здържа, но трудно успяваше. Идеше й да го разкъса, но разума и диктуваше да не го прави. Доколкото беше останал... Движеше тялото си във синхрон с неговото, а усещанията й вървяха към своя връх. Пусна се от него и наведе тялото си назад. Така те останаха прикрепени при тазовете си и само чрез неговите ръце и нейните крака. Подпря се на земята с ръце и започна да увеличава амплитудата и темпото. Искаше й се момента да не свършва, а на лицето й бе изписан неописуем екстаз.

Рейв изрева мощно, стягайки тялото си и засилвайки движението до предела си, който далеч не бе малък...Въпреки факта, че вампирът вече трябваше да впрегне всичките си сили, за да задържи Мортиша, дивият му смях се разнесе из гората без да има изгледи да спре...

Морти пое от смеха му и за кратък миг двамата създадоха симфония на чистото щастие. След това тя се изправи и запуши устата му с целувка ката спря всички движения въпреки, че на самата нея не й се искаше. Когато приключи започна отново с двойна сила и напълно изключи централното управление в главата си.

Рейв се концентрира, опитвайки се всячески да се задържи и продължи. Не можеше да мисли само за своя собствен екстаз, трябваше да изчака Мортиша. Но удоволствието беше твърде голямо, той беше близо и трудно се сдържаше...

Колкото повече ускоряваше, толкова повече тялото и се гърчеше, но не от болка, а от удоволствие. Цялото й тяло бе мокро и допира й с неговото, което беше в същото състояние увеличаваше екстаза й. Усещаше, че ако продължи още малко, ще умре. Приятните чувства пълзящи навсякъде по нея бяха към своя край. Когато той дойде тя завърши с един мощен вик и окончателно забиване на ноктите в плътта му.

Рейв остана още няколко секунди, наслаждавайки се на усещането. С лека усмивка пусна Мортиша да стъпи на земята и мълчаливо започна да прибира дрехите си от земята. Виждайки окаяното състояние на роклята й усмивката му се разшири още повече :
-Съжалявам, че съсипах облеклото ти... - с рязко движение облече ризата си, оставяйки я разкопчана - но нямах точно желание за...спокойна мисъл. Надявам се това да не е плод за притеснения у теб. - погледна и сестра й - А с теб...някой друг път. Но стига да желаеш, съм насреща. - вампирът разкърши рамене и прокара пръсти през косата си, стараейки се да оправи донякъде тотално развалената си прическа...

Морти кимна доволно и се ухили. Завъртя се и се запъти към храстите с каквото бе останало от роклята й. След като се звърна позакърпена погледна доволно Рейв и се ухили направо щастливо.

Рейв пусна една ослепителна усмивка, сле което седна на земята, облягайки се на едно по-дебело дърво. Потупа земята до себе си, показвайки, че очаква Морти да седне до него...

Морти първо го изгледа ядосано, че си позволява да се опитва да й заповядва, но после тръсна глава и седна там където й бе посочил. Не и се спореше точно сега...

Рейв забеляза раздразнението на върколачката и шеговито наведе глава, за да я умилостиви. Не след дълго отново я върна в основното й положение, прегърна Морти през рамото, а в очите му играеха весели пламъчета :
-Такива събития...чести явления ли са тук? Имам предвид, това определено беше неочаквано за мен...