Двора на Училището

Рихиме цялата се изчерви и погледна момчето ококорено. Това наистина значеше, че ше трябва да го вижда много често. Почти постоянно. Не можеше да бъде! Но защо се плашеш толкова от тази мисъл. Все пак той нямаше да я изяде, но държанието му я вбесяваше и съшевременно и харесваше... Тя сведе поглед щом усети, че е показала емоциите си и си пое дълбоко дъх за да се съвземе. Щом изправи глава тя го погледна с поглед, който трябваше да е студен, но по-скоро бе отчаян и изсумтя тихо в отговор на думите му...

Сумизоме се сепна от реакцията й. Той, разбира се се беше пошегувал, когато беше предположил, че присъствието му ще й е неприятно, иначе смяташе себе си за приятен, забавен симпатяга.
- Е, ако съм ти толкова неприятен ще те оставя на мира...

Това беше чудесна възможност, тя можеше да каже "ДА" и всичко щеше да приключи.
-Неее!-каза тя почти веднага, което учуди дори самата нея и обръшайки му гръб, тя тръгна към стаята-Хайде да вървим, че ще закъснеем...
Тя отново се бе изчервила, този път доста и се надяваше момчето да не го забележи...

Сумизоми я гледаше объркано. Да, не, да, не... Ама че странно момиче...
- Жени... - тихо промърмори той и я настигна с лек бяг.

Рихиме продължи мълчаливо напред стараейки се да не поглежда момчето и надявайки се скоро да стигнат в училището...

Аюми беше излязла на двора, който сега бе пуст. Всички бяха в класните стаи и май само тя се измъкваше посред часа. Тя си играеше с косата си и от време на време подритваше по някое камъче. Беше се натъжила, а и не и се седеше сама, но не смяташе да се връща в класната стая... Тя седна на една пейка и се загледа в небето...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро излезна от главанта зграда 10 минути след Аюми, запали една цигара и се огледа. Видя че само Аюми беше навън, седнала на една пейка самотна. Той реши да отиде при нея и да и прави компания. След минутка той беше при нея седнал и се чудеше за какво да си говорят.

Момичето обаче изобщо нямаше намерение да започва някакъв разговор. Тя седеше мълчаливо и си играеше с косата си загледана в небето. От време на време въздъхваше тихо, но като цяло седеше с безизразно лице игнорирайки всичко около себе си. Нямаше настроение за нищо. Искаше да се прибере, да си легне гушнала плюшеното си зайче и да поспи... Казваха че съня лекувал...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро си доизпуши цигара и стана от пейката като тръгна на някъде...