200 години назад

- Ами всъщност не... - Едва сдържа усмавката си Морти.
- Доста добре се справи за изненадан - Разсмя се тя и се намести удобно.

Рейв сведе глава, изразявайки шеговита скромност :
-Приятно е да чуеш, че трудът ти се оценява. Старая се. Макар че едва ли бих го нарекъл "труд". - усмихна се той, но изражението му се смени бързо от весело до леко притеснено - Опитах се да не ти причиня болка, когато те захапах, но не съм сигурен...добре ли се чувстваш в момента? Не мога да съм уверен, дали съм успял в старанието си, ако ти самата не ми кажеш. - вампирът я изгледа напрегнато. Беше се поддал на желанието за кръв, и макар че се беше спрял, все пак носеше вина.

- Напълно добре съм бъди спокоен! - Морти бе поласкана от вниманието и загрижеността му.
- Нали не съм ти причинила аз нещо на теб? Така де, ти каза само че съм деликатес за теб. - Момичето го гледаше сериозно.

-На мен? Не съм оцелял над 180 години като страдам от драскотини...били те и дълбоки. А тези бяха определено по-приятни от всички, които съм получавал досега. - вампирът присви доволно очи и се загледа замислено в небето - Но наистина, заинтригуван съм...какво те накара да поемеш инициативата, вземайки предвид факта, че се познаваме от броени часове...

- Харесваш ми. Друга причина трябва ли да има? - момичето се разсмя и отклони поглед неловко. Какво друго можеше да му каже? Че и тя не знае, защо го е направила? Като се замислеше беше малко странно... Изчисти тези проблематични мисли от главата си и запита:
- А теб какво те накара да ми отвърнеш?

-Бих казал интерес, но би било грубо и далеч от истината. - Рейв погледна към Морти - Не съм съвсем убеден, но има нещо различно в тен...нещо по-различно от всички останали, с които съм споделял леглото си през десетилетията. И то не е просто произходът ти. - вампирът докосна нежно шията на върколачката. Защо му беше позволила...та той можеше да я убие с лекота тогава! - Но каквото и да е, смятам скоро да открия. Още ми е трудно да повярвам как превзет и крайно снобарски индивид като мен - както и ти, и сестра ти несъмнено сте отбелязали - успя да ти направи впечатление...странно е, ако не друго...

- Точно това е! Не си някой нафиркан мъжкар, който се прави на какъв ли не за да привлече внимание! Колко съм ги виждала такива... Пък и срам ме е да си призная, но досега никой не ми бе целувал ръка... - Момичето успя да не се изчерви но се сгуши във него, за да не гледа лицето й. Беше толкова странен. Бе очаквала толкова много неща от него, а винаги я изненадваше с нещо, за което не се бе досетила.

-Никой? - промълви Рейв и поклати глава - Шокиран съм. Нима целият свят е забравил добрите обноски? Този факт сам по себе си е меко казано притеснителен. Особено при красиво момиче като теб. Но, каквато и да е причината, съм изключително щастлив. Сега - усмихна се той и се намести, за да позволи на Морти да се облегне по-удобно - ти отговори на моите въпроси. Ако е останало нещо, което искаш да знаеш от мен, мисля, че вече определено нямам никакви резерви дали да ти отговоря.

Момичето го погледна малко виновно. Знаеше, че е подло да пита, особено след като й е дал своето доверие, но не можеше да се сдържи. На всичко отгоре и беше рано за такива въпроси... Въздъхна и след като събра достатъчно кураж запита:
- Някога влюбвал ли си се Рейв? Може да не ми отговаряш! - Момичето моментално съжали, че някога си е отваряло устата.

Рейв се загледа нагоре отново и остави мислите си да се зареят назад, мого назад в миналото му...
-Не, нямам против да отговоря. Вече преминах фазата, в която можех все още да бъда наранен от спомена. Да, бях влюбен - или поне така мислех - преди над 160 години. Всъщност, тази "любов" ме превърна в това, което виждаш пред себе си. - оголи за момент кучешките си зъби показно, след което ги скри - Оттогава никога не съм имал причина да вярвам в такова чувство. Е, с малко късмет, това е възможно да се промени...ала силно се надявам да не се повтарят предишните ми заблуждения. - Вампирът погледна Морти сериозно - А ти? Някога имала ли си някой...специален? Вероятно, с преследването на баща ти и всичко останало, това може да е деликатна тема и ще повторя твоите думи : можеш да не отговаряш на въпроса ми.

Морти тъжно наведе глава. Бе оптвала да се влюби и прочие, но сякаш бе имунизирана срещу нещото.
- Не, нямам си на идея какво е това да си отдаден на някой...

-Наблюдавайки тогавашните си действия от ъгъла на сегашното ми съзнание. - Рейв се усмихна успокоително на момичето - Любовта е усещането, че си методично блъскан по главата с чук, че краката ти са направени от неопечено тесто, а гръбнакът - от кашкавал. Но знам, че се чувствах ненормално щастлив, когато мислех, че съм влюбен, въпреки всичко. - вампирът потръпна леко - 160 години...и още не съм забравил усещанията. Това говори единствено и само за прекалената ми сантименталност и свойството ми да отегчавам себе си и околните. - погледна твърдо Морти. Беше сигурен...или почти сигурен, че беше точно така.

Морти се засмя гръмогласно и се загледа развеселено в очите на Рейв. Явно бе страдал, но защо сега да му носи същите чувства? Приближи се до лицето му и му даде една нежна целувка, сякаш казвайки "Няма да ти причиня нищо лошо!"

Рейв отвърна на целувката и се засмя леко :
-Но мисля, че този случай беше доста по-различен от сегашния. Започна далеч по-малко...колоритно. - ухили се той и притисна тялото на момичето до себе си - Сега определено имам по-високи очаквания.

- Случай ли господин инспекторе? - Направи се на обидена тя и леко захапа долната му устна. Чувстваше се спокойна с него, въпреки че трябваше да е точно обратното.
- Ще видим какво ще стане! - каза тя и се сгуши в него като в топло палто.

Изведнъж през съзнанието на Рейв проблясна странен въпрос, който го разсея от шеговития коментар, който мислеше да пусне :
-Морти...ами какво ако сестра ти се окаже права? - погледна я леко смръщено - Какво, ако се окаже, че в действителност съм наемник на баща ви, пратен да издири следите ви? Ако всичко това е било просто хитър план да ви принудя да ми отпуснете доверието си?

Тя го погледна като откачен. После се разсмя с цяло гърло.
- Не си. - каза простичко и се върна в прегръдката му. Замалко да й причини инфаркт, но по някаква причина тя бе сигурна в намеренията му.

-Прекалено си доверчива, за жена, преследвана почти целия й съзнателен живот. Наистина достойно за възхищение. Надявам се само, че това няма да те накара да страдаш някой ден. Но имаш думата ми, че аз няма да го направя. - Е, беше дал дума, значи беше доста сериозно. Рейв се умълча подобно на нея, чакайки момичето да наруши тишината...

- Моята дума Рейв е, че освен няма да те карам да страдаш, ами и ще се опитам да те направя щастлив. - Сякаш клетвата се стегна като обръч около сърцето й, но тя не даде външен признак. Опря брадичка на гърдите му и го погледна, очаквайки някаква реакция или отговор.

Кейзар се усмихна леко подигравателно и каза:
-Гледах как ти и другото вълче погнахте вампира. Знам, че и ти искаш да го направиш! Ако не искаш с мене, ще те разбера и ще си ходя. - Кейзар хвана здраво момичето за кръста с едната си ръка докат другата мина по гърбът й и влезна в русата й коса.

Кейзар усети едно чуство, което не бе усещал повече от 500 години. Той започна да целува нежно вратът на момичето като от време на време близваше кожата й. Едната му ръка мина под роклята на Анна и се установи на едно място, а другата му рака беше дигнала левият крак на момичето.