Предмет: Японски

10 минути след Аюми, Ласаро влезна в стаята и видя че половината клас се е сабрал. После погледна учителя който се приготвя за час и си каза: "Боже...ако бях момиче щях да искам да бъда свалян от него...". Ласаро огледа по-добре стаята и видя Аюми да седи на първата редица чинове. "Със сигурност тя е паднала под неговото влияние...". След последната мисъл момчето се запъти към последната редица чинове, избра си един чин до прозореца и седна на него. Момчето се загледа към облаците и си каза тихичко:
-Да бях пушил преди да дойда...е нищо - момчето погледна към учителя и зачака началото на часът.

Точно Ласаро да отговори на помахването на Аюми учителя се изкашля и произнесе противни думи за Ласаро:
-Часът започна! Като гледам целия клас е тука. Нека се представя на новите ученици. Аз съм Ямато Сауми, на 32 години съм и съм женен. Съжалявам момичета, ако сте имали до сега фантазий. Та нека започнем...-Това бе достатъчно Ласаро да узнае за него. Вече дори не му се слушаше и затова се обърна към прозореца и се загледа в преминаващите облаци. "Де да можеш да летя свободно като тях, да си намеря с кой да летя в това небе и да сме само ние двамата." - Това бе единственото нещо което му се въртеше през умът му. По едно време лицето на Аюми и името му минаха през умът му. Ласаро се обърна бавно към Аюми и я загледа.

Точно Ласаро да каже нещо.той погледна учителя заради неговото прокашляне и моментално усети един "шамар" от косата на Аюми. Момчето се попита какво стана, но моментално осъзна, че косата на Аюми мина рез лицето му. Той усети една миризма, приятна миризма която уби нуждата да пуши за момента. Точно докато започна се наслаждава на миризмата на шампуана на момичето, Ласаро осъзна друго нещо. Учителят. Момчето погледна учителя и видя че мълчеше и гледаше посока него. Той се огледа малко и видя че един от неговите съученици чете нещо. "Оооф...посмилих, че мене гледа". Момчето се заслуша за малко какво съученикът му чете, но не обърна кой знае какво внимание. Ласаро си прекръсти ръцете, сложи ги на чина, и си подложи главата на ръцете, като внимаваше да не стане няква беля.

Ласаро прочете бележчицата, извади една химикалка от задния джоб и започна да пише отговор. След 1 минути момчето згъна бележката и я постави на лявото рамо на Аюми точно в момента когато учителя се обърна на другата посока.

На бележката:

Код:

Спокойно, много хора така са правили на мене, когато са разбирали, че пуша. Благодаря за комплимента се пак. Ти какво прави на двора когато аз си тръгнах?

Докато още учителя пишеше на дъската Ласаро написа отговор на листчето и отново го постави на рамото на момичето.

Код:

Добре. Ти от кой град си? Аз идвам от Токио, тука с баща ми се преместихме, защото решихме да започнем от начало на живота ни.

Ласаро хвана писалката и започна да пише отговор. След минутики той беше готов и отново остави бележката на рамото на момичето, точно преди учителя да погледна към тях двамата.

Код:

Аз 3 месеца с баща ми си местехме мебелите от Токио, и още 3 месеца за да се приготвя за изпити и да ги мина, за да мога да мина в 11 клас, и през тея 6 месеца нямах никакво време да ходя из градът да го разглеждам. Но иначе от мойта къща до училището, минавам през един парк и поркай главния канал на градът. Това което виждам по пътя през парка, е много крависо според мене. Искаш след училище да ти го покажа парка?

Ласаро отговори на усмифката на Аюми с усмифка ама малко по-голяма на отнейната. След секунди си наведе главата и започна да пише на бележката. След няколко минути тя отново се озова на рамото на момичето.

Код:

Доколкото мога да си спомня, имаме английски и физкултура. Ако не ти се ходят на тея часове може да си тръгнеме още сега след този час.

"Оставаха не помалко от 20 минути" си мислеше Ласаро докато гледаше часовника над вратата към и извън стаята. "Хех - Ласаро се усмихна като си подпря главата на едната ръка - за първи път от 2 година ще ходя с момиче някъде. Дано тя ме промени към добрата страна на живота, а не към лошите деяния". Сегашната уговорка за разходка в парка с Аюми, караше Ласаро да мисли как едно единствено момиче беше го променил да използва наркотици, които промениха неговия живот и на родителите му. Точно преди да се сети името на на онова момиче, Ласаро усети как един тебешир се удари в челото му. Момчето погледна учителя и видя че той(учителя) гледаше много сериозно към него.
-Ласаро Иказучи, по-добре внимавай в час иначе малко трудно ще минеш към 12 клас! - каза учителя, въздъхна тежка като затвори очи и продължи - Започни да четеш откаса преди да съм ти нанесъл първата ти оценка за предмета!
Ласаро се стресна и си каза: "И са? Нямам учебник!" - но точно в този миг един съученик седящ до него му даде учебник и му показа кое трябва да чете. Ласаро вза учебника стана прав и зачпочна да чете отказа който се оказа любовен откас за Роеме и Жулиета.

След 3 страници и 5 минути четане и спиране от учителя, Ласаро най-накрая приключи с откаса, седна на стола си, и подаде обратно учебника на съученика си. Той след това погленда и той през прозореца и си каза "Оф още 15 минут моляте по бързо свършвай!" Времето винаги минаваше бавно за него като има няква работа да свърши след часът или след училище. Той мразеше тези моменти които го преди да измъчваха и го караха да мисли за следващата доза кога ще бъде. Но това вече беше минало, сега нямаше търпение да свърши часът, за да може Аюми и той да отидат в парка на разходка.

Ласаро стана от чина и се разтегна като добави една още по-весела усмифка на момичето. След като си свали рацето и ги тикна в джоба, той отговори на въпроса:
-Защото трябва да се подготвим за светът който ни очаква с отворени обятия. - Ласаро тръгна към врата на стаята, но се спря замалко обърна се към Аюми и попита - Идваш ли? - момчето се усмихна още повече и зачака момичето да тръгне с него.