Предмет: Математика

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Математиката се намираше на 3-тия етаж и се намираше в дъното на коридора. В стаята имаше 30 чина и една голяма дъска, с едно малко бюро пред дъската, където учителя си държеше записки, учебника и тебешири.
През топлото време последния прозорец от стаята винаги беше отворен, и пердетата спуснати заради слънцето да не грее директно в очите на учениците и учителя. През зимата прозореца винаги е затворен, освен когато се чисти стаята. Пердетата винаги бяха прибрани.
Учителят по математика бе на 39 години, висок, с очила, тъмна къса коса и един кафяв костюм. Той преподава много строго математика защото мисли че ако не научил перфектно математика, просто после няма да успееш никъде в живота. Той се казваше Кенпако Киаи.

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро влезна в стаята по матекамати и си намери един чин на последната редица. Седна на стола и си сложи крака на чина чакайки учителя да дойде. Не след дълго учителя влезна, а Ласаро още си държеше краката на чина и гледаше през прозореца.
-Седнете клас. Часът започна - каза учителя и погледът му се стрелна право в Ласаро, докат си оставяше учебниците и записките на бюрото си. - Момче свали си краката.
Ласаро погледна учителя с бялото на окото си и го послуша, като бавно си ги свали преди да си обърне главата напред към учителя. Учителя проверяваше по имена да види за отсъстващи, като най-накрая стигна до Ласаро.
-Ласаро Иказучи - пълна тишина - Ласаро Иаказучи тука ли? - след минути Ласаро се надигна и каза:
-Тука съм. - каза като се изправи и моментално седна.
-След часът искам да останеш. Искам да поговорим.
-Хубаво - каза директно Ласаро и си замълча като се загледа презз прозореца без нинакъв интерес да слуша учителя през часът.

Стъпките на Аюми отекнаха попразния коридор. Всяко нейно вдишване се чуваше силно и ясно. Кусата и кафява коса се мяташе насам-натам игриво докато момичето тичаше към класната стая. Отново закъсняваше. Това взе да и става навик... Най-после стигна до стаята и рязко отвори вратата. Усети как погледите на присъстващите се впиват в нея и едва се сдържа да не затвори вратата. С усилие тя пристъпи вътре в стаята и се поклони:
-Гомен-насай!-каза тя плахо и задъхано, и се изправи. Огледа се и видя едно празно място най-отзад, след което погледна учителя виновно.
-Закъсня!-каза той строго и я погледна преценително.-Името ти?
-Яюми Харуно, сенсей!-представи се тя и прехапа устни нервно.
-Остани след часа моля!-почти заповяда мъжът, въпреки че се обърна учтиво към нея...
Тя се изниза възможно най-бързо към свободното място и щом седна отпусна глава на чина. Този път и се бе разминало, но трябваше да идва навреме... Очите и зашариха разсеяно, оглеждайки останалите ученици, но един строг поглед от страна на тъмнокосият учител я накара да се съредоточи над урока му...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро беше облегнах на чина и гледаше през прозореца. От време на време поглеждаше учителя, но не се заглеждаше какво прави и не се слушваше. Виждаше, че той вече бе написал нещо на даската като преговор от миналата година и някваката дата в най-дясната част на даската. Ласаро не можеше да види само текства над датата какво пишеше и реши след часът да го погледне. "ААрг...учителя иска да поговорим след часът...после ще видя какво пише там" сепна се Ласара изведнъж при "командата" на учителя.

//Аз няма да пиша че часът е свъшил. Ти можеш да напишеш че е свършил ако искаш, или напиши там каквото искаш

Аюми седеше подпряла главата на ръката си и гледаше към прозореца. Математиката никак не и се отдаваше, а и точно вмомента не можеше да се съсредоточи особенно над урока. Със свободната си ръка, Аюми си играеше с кичур от косата си и от време на време подръпваше жълтеникаво-златистата панделка пристягаща косата и, която бе неотлъчен аксесоар от облеклото и. Учителят от време на време и мяташе по някой строг поглед, след което преставаше да и обръща внимание. Най-после, след около 40-на изморителни и досадни минути, часа свърши. Харуно стана от мястото си и весело заприпка към вратата, но уви. Сенсея и напомни, за закъснението и и затова, че трябваше да остане след часа. Леко изчервена, тя се върна заднешком до мястото си и се отпусна тежко върху неудобния стол, след което се загледа в мъжа с очакване. Той започна да и обяснява за правилата в неговия час, а тя придоби тъпо изражение, опитвайки се да изглежда съкрушена и разкайваща се и се замисли за неща съвсем различни от тези за които бе принудена да слуша...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро си седеше на чина, и изобщо не слушаше каква лекция даваше учителя на съученичката му. Той си гледаше през прозореца и гледаше облаците как си минаваха един след друг. Мечтаеше си да бъде кат тях. Да се вее из небесата и да си гледа собствената му работа. Изведнъж учителя треска ръката си на чина на Ласаро.
-СЛУШАЙ МЕ МОМЧЕ!!! - извика силно до ухото на момчето
Ласаро си обърна главата бавно и погледна учителя с безизрастно лице.
-Слушам ви! - Но момчето само гледаше учителя и се правеше, че го слуша.

Аюми гледаше леко притеснено момчето. Държеше се доста странно. Студено... Въпреки това беше добре, че сега учителя се занимаваше с него. Тя имаше възможност да се измъкне тихомълком. Харуно започна да се изнизва към вратата, но изведнъж усети, че по-възрастния мъж вече не вика.
-Ъхх...-успя да промърмори тя и се врътна на пръсти поглеждайки назад. Сенсея стоеше с кръстосани ръце и я наблюдаваше изумено.
-Гомен, аз...
-Млък! И двамата оставате тук! Един час не искам да мърдате от местата си! Само да мръднете и най-вече да си тръгнете и последиците ще са трагични за вас...-ядосано каза мъжът и излезе от стаята хлопвайки вратата силно...
Аюми въздъхна тежко и се настани отново на мястото си. Тя започна отново да си играе с косата си, но това бързо и омръзна и тя се загледа в момчето...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро вече гледаше през отворение прозорец и някакъв дим се издигаше от време на време от устата му. След около 10-тина минути той метна малка фаска и се върна при мястото си, като видя, че момичето го гледаше очудено.
-Какво? Какво има?

-Нани?-сепна се момичето, след което се усети и свеждайки глава промърмори-Нищо...
Съвсем бе изключила. Бе изпаднала в нещо като транс, заради това безцелно и безинтересно стоене в стаята. Мислите и бяха отлетели някъде надалеч, при сладките спомени от старото и училище и приятелите и. От устните и отново се отдели звучна въздишка и тя опря брадичка в дланните си с досада. Погледът и зашари по всичко в стаята, но това не бе кой знае колко интересно занимание.
-Уааа!-писна тя след около десетина минути. Бездействието я убиваше. Не беше свикнала да седи на едно място без да прави нищо и то толкова дълго време, камо ли да мълчи толкова много...
-Теб защо те накараха да останеш?-попита тя момчето с тих глас и отпусна глава на чина...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Момчето се облегна на стола си и си качи краката на чина.
-Защото учителя ме видя да си държа краката на чина. А тебе сигурно защото закъсня...видях когато дойде, но не обърнах внимание на учителя дали ти каза да останеш или не. - Момчето погледна тавана и добави последно изречение - Как се казваш?

По лицето на момичето се появи жизнена усмивка. Само няколко думи успяха да върнат живеца у нея и да я развеселят.
-Аюми Харуно, а ти?-представи се бодро тъмнокоската и погледна момчето любопитно. Погледа и винаги беше такъв. Златистите и очи излъчваха топлота и любопитство. А когато ги огрееше меката слънчева светлина изглеждаха като медени монети, проблясващи под светлите лъчи...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро си сведе главата надолу и погледна Аюми.
-Аз съм Ласаро Иказучи. Приятно ми е. - Момчето протегна ръка и 2 червени кичура паднаха пред рамената му. Сините му очи заприличаха на призрачни докато слънцето го греше в тълът, а косата му проблясна ярко синьо.

Тъмнокоската му се усмихна и пое ръката му. Щом я пусна тя стана и отиде до прозореца. За миг остана загледана в небето, след което се обърна към момчето и каза:
-Иска ми се сега да бях навън. Времето е чудесно...- слънцето вече се же издигнало високо в небето и грееше силно. На двора беше пълно с хора. Смеещи се ученици и дискутиращи преподаватели. Аюми седна на парапета на прозореца и приглади с ръце плисираната си, синя поличка, досущ с цвета на небето отвън, след което притвори очи и започна да си тананика ободряваща мелодийка...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро се беше наклонил назад със стола и се люлееше леко, внимавайки да не падне назад. Той гледаше в 1 точка на тавана и броеше всяка изминала дълга секунда. Накрая не издържа стана от стола си като си свали краката от чина. Отиде на прозореца до Аюми, извади от джоба си една кутия с чигари, извади кутийката 1 цигара и я запали.
-Нали не ти преч? - попита Ласаро.

Аюми поклати глава в отрицателен отговор и отвори очи. Тя погледна цигарата в ръката на момчето и въпреки, че тя самата не пушеше това не и направи особенно впечатление.
-От кога учиш тук?-за пореден път попита момичето и започна да потропва с нокти по перваза...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро погледна момичето в очите, друпна си от цигарата и издиша димът през прозореца, като отговори след това:
-От днес. Днес ми е първия ден тука. А ти?

-И аз така-кратко отвърна Аюми и се плъзна по парапета, отдалечавайки се от момчето. Тя усукваше кичур коса около пръста си и поклащаше бедра в спокойна и дори леко мързелива походка. Мразеше да чака... През главата и минаваха какви ли не възможности за бягство, но нищо не и се виждаше особенно добра идея. Накрая отново се врътна на пръсти и поглеждайки момчето каза:
-Много ли ти се стои тук???

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Ласаро тъкмо изхвърли остатакът на цигара през прозореца и се отдалечи от него и тръгна към вратата.
-Толкова колкото сега да си тръг... - точно в този момент пред лицето на Ласаро учителя по математи отвори вратата и погледна агресивно момчето.
-На къде си тръгнал? - попита учителя директно.
-Да...до тоалетната...-отговори момчето.
-Ако до 5 минути не се върнеш тука, ще те оставя с 2-ка за годината! И имам пълното право!
Ласаро заобико ли някак си учителя и наистина отиде до тоалетната.
Сега Аюми остана в ръцете на учителя.

Аюми изстена тихо и се върна на мястото си. Тя кръстоса крака и отново подпря главата си на една ръка, след което се загледа в учителя, който седеше мълчалив зад голямата си махагонова катедра.
Момичето умираше от скука и си обеща да се старае да не закъснява никога повече...

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Учителя погледна часовника си отиде на бюрото си остави 1 учебник по математика и каза на момичето като я погледна:
-Тръгвай си и изчакай момчето пред тоалетните и му кажи, че сте свободни.

Аюми кимна и изтича навън, всякаш всеки момент учителя щеше да и каже, че това е било шега и трябва да се върне на мястото си. Косата на момичето се люлееше в такт с всяка нейна крачка, а на лицето и грееше широка и доволна усмивка. Щом стигна до тоалетните, тя се облегна на стената и оспусна глава назад, заглеждайки се в тавана...

Яори седна на един от по-задните чинове в залата и извади книгата си. До часа оставаха още 5 минути, но тя не искаше да стои на двора с новото момче, изглеждаше твърде заинтересуван, а тя нямаше какво да му даде.

Рихиме влезе в стаята и седна на първия свободен чин, който видя. Точно зад нея имаше още един свободен, но тя се обърна на другата страна, за да не види дали момчето ще седне там. Искаше и се да седно, но и я беше малко страх...

Сумизуме усети отново смесени сигнали и погледна глуповато. До нея имаше празно място, но тя гледаше незаинтересовано на другата страна. момчето се поколеба за миг, след което все пак седна на свободния чин и се загледа в Рихиме, очаквайки реакцията й.

Момичето прехапа устни и се усмихна, след което с усилие успя да възвърне безизразното си изражение и каза:
-Внимавай само да не ми пречиш...-тя се опита да го каже студено, но всъщност му се усмихна мило и се обърна бързо насочвайки вниманието си към сенсея...