Двора на Училището

Двора на Chikushi Senior High School представляваше голяма тревиста площ, осеяна с храстчета и дървета. В близост до училището имаше маси с пейки, където учениците можеха да се хранят през горещите и причтни дни, а малко по-далече имаше още една допълнителна сграда. В нея се държаха разни училищни и неупотребявани принадлежности...

Яори огледа двора с досада и недоволно се тръсна на полянката. Мразеше училище, и униформата, и съучениците си, и... и още много неща! Огледа присъстващите, изглеждаха толкова щастливи и само крещяха, не беше сигурна че ще оцелее цяла година в тази обстановка на щастие и любов.

***********

Сумизоме мързеливо се облегна на стената на училищната сграда и огледа двора. Тази година имаше много нови хора, не че го засягаше, но все пак си го отбеляза, след което зарея отнесено поглед, без да обръща на смеха и красъците носещи се около него.

Усука се излежаваше в сянката на едно вековно дърво. Беше отпуснал глава назад и с полуотворени очи наблюдаваше хората по двора. Те не представляваха интерес за Него, но брат му беше на час, а Шин отново отсъстваше и той просто си умираше от скука. Много му се искаше да се заяде с някой, но досега не бе забелязал някой, който дори да привлече вниманието му. Никой не си заслужаваше дори да мръдне кутренцето си... Слънцето грееше силно и черната му коса проблясваше когато някой лъч достигне по случайност до нея, което още повече подчертаваше контраста между гарвановата му коса и бялата му кожа. Черните му безизразни очи, като бездънни ями шареха насам натам по двора в търсене на подходяща жертва...

* * *

Рихиме излезе от училището за обедната почивка, за да хапне навън обяда си. Тя избягваше повечето хора, всякаш бяха болни от чума, но сремейки се да се отдалечи от група досадни момчета, тя се спъна в крака на едно от онези неприятни същества от противоположния пол. Тя изкърца със зъби ядно, защото едвам успя да запази равновесие, както и да спаси обяда си и погледна намръщено момчето всякаш то бе виновно. Според нея обаче момчетата бяха виновни не само за нейните лични проблеми, но дори и за световните... Тя изгледа продължително и видимо раздразнено момчето облегнало се на стената, след което продължи до най-близката свободна маса и седна на нея. Тя бе прекалено близо до момчето, затова тя му обърна гръб, игнорирайки го напълно и се зае с обяда си...

Яори отвори чантата си и извади една зелена ябълка и любимата си книга. Щеше да се опита да игнорира досадниците наоколо, макар че навсякъде имаше влюбени двойки, държащи се за ръце, а това беше много трудно за преглъщане.

*************************************

Сумизоме се огледа изненадано, туку-що някакво момиче буквално го помете, после му метна такъв поглед все едно той е виновен, а сега най-показно се настани на масата пред него и му обърна гръб. Момчето изръмжа недоволно и без много да му мисли се настани на мястото до нея.
- Знаеш ли, там от където идвам, да речем, Планетата Земя, когато удариш някого без да искаш му се извиняваш - небрежно подхвърли Сумизоме и си взе картофче от чинията й.

Усука започна да върти кичурче коса около пръста си и да гледа с досада отчайващите хора около него. Изведнъж погледа му спря на едно красиво тъмнокосо момиче. Тя изглеждаше почти толкова отегчена колкото него, естетвено никой не можеше да го бие в каквото и да е било, но тя като че ли се доближаваше до положението му. Лицето му придоби странно замислено и нетипично за него изражение, но той бързо се осъзна и върна каменната маска а лицето си. Най-после някой поне бе привлякъл вниманието му. Усука започна внимателно да следи поглед действията на брюнетката, опитвайки се да предвиди действията и...

* * *

Рихиме ахна тихо, но бързо се окопити и погледна ядосано момчето. Какъв беше този да я заговаря и дори си взе от обяда и, всякаш беха най-добри приятели. Тя тръсна глава назад и продължи да се храни мълчаливо. Надяваше се, че като продължи да го игнорира, той ще се откаже и ще се разкара. Тя не обичаше компания, предпочиташе тишината и спокойствието, но понякога не беше чак толкова лошо да поседи до някой. Поведението на момчето обаче страшно я бе издразнило. Момчетата обичайно я дразнеха, но този вече и беше страшно антипатичен... Въпреки, че се опитваше да не му обръща внимание, тя от време на време му хвърляше сърдит поглед, след което се осъзнаваше и бързо връщаше вниманието си на храната пред себе си...

Яори разгръщаше страница, след страница, напълно погълната от четивото си. Изведнъж почувства как по тялто й пролазват тръпки и надигна поглед. Огледа околните подозрително, но като че ли не те бяха дразнителя. Точно смяташе да продължи четенето, когато вниманието й привлече чернокосо момче седящо в сянката на едно дърво. Той упорито се взираше в Яори и без да може да се спре, момичето настръхна отново. Започваше да се дразни от цялото това внимание, за това, му се изплези нагло и се обърна на другата страна, усмихвайки се леко.

************************************

Сумизоме се забавляваше от сърце, момичето се беше оказало по-интересно, от колкото беше предположил. През известен интервал от време му хвърляше отровни погледи, но ако си мислеше, че така ще го разкара, жестоко се лъжеше. Момчето реши да запълни следобеда си като тероризира новата си "позната" и нагло си открадна още едно картофче.
- Хммм, явно си няма, но няма нищо, не страдам от предрасъдъци, а и картофите ти са вкусни. Явно нямаш против компанията ми, така че ще поостана. - Съобщи Сумизоме с широка усмивка и зачака реакцията на момичето.

Усука вдигна леко вежди на реакцията на момичето, след което се засмя видимо развеселен... Той се наддигна с видимо усилие и пъхайки ръце в джобовете си, тръгна с бавна крачка към момичето. Той беше доста доволен, че си намери занимание и то така красиво. Обичайно като всяко момче той само използваше момичетата, но никога не ги гонеше, а май точно това правеше вмомента. Определено не седеше и не чакаше тя сама да дойде при него. Той се приближи със съвсем тихи и недоловими стъпки иззад нея и рязко я хвана за раменете без да и оставя шанс дори да помръдне, след което се прближи максимално и прошепна на ухото и с тих, спокоен глас:
-Трябва да внимаваш на кого показваш палавото си езиче малката, защото може някой лош човек да реши да го изтръгне...
Обичайно Усука плашеше момичетата, така че нямаше да се изненада ако сега след като я пуснеше тя побегнеше или сърцето и забиеше лудешки, всякаш всеки момент щяха да я бесят. Той се приближи още повече и помириса леко косата и, която не само че миришеше неустоимо, но и беше толкова мека... По лицето му плъзна странна усмивка, с която се опитваше да прикрие раздразнението си от факта, че изведнъж се оказа силно привлечен от игривата непозната. Той най-после я пусна и се настани на срещуположната пейка, наблюдавайки реакцията и...

* * *

Рихиме стана рязко и стовари силно и шумно дланите си върху масата. Ама че досадно момче! Или не разбираше от намеци или се правеше, че не разбира. Естествено тъмнокоската нямаше да се учуди, ако този тук беше природно глупав... Тя хвърли един поглед на обяда си и го побътна настрани, показвайки ясно, че е загубила апетит, въпреки, че всъшност все още бе гладна...
-Надявах се да не си толкова тъп и да разбереш от намеците ми! Щом не ти отговарям, значи не желая да говоря с теб!-тя се наведе над масата и се приближи до момчето, след което попита с твърд и заповеднически тон-Ясно ли е?!?!-тя го погледна гневно, право в очите...

Яори хлопна книгата и се загледа в момчето. Колко нахално от негова страна да й се натриса така, просто си го просеше. На лицето й цъфна злорада усмивка и тя занарежда със спокоен тон:
- Знаеш ли, момченце, няма да е зле да внимаваш, на кого държиш такъв тон, защото може някой човек да ти изтръгне... нещо. - Яори го изгледа предизвикателно, оставяйки книгата си настрана.

***************************************

Сумизоме продължаваше да гледа момичето все така невъзмутимо, с лека, цинична усмивка. Беше се приближила на сантиметри и той усещаше топлия й дъх на лицето си. Вдигна рязко ръка и засука кичур от косата й около пръста си.
- Не се пали толкова, аз съм симпатяга, ти си истеричката... -захили се той и придърпа обяда й - Ще го ядеш ли?

Усука погледна момичето приятно изненадан и се намести по-удобно на мястото си, слагайки ръце на масата. Той я огледа от близо с поглед, който всякаш я събличаше и го направи напълно видимо, след което каза с неразрушимо спокойствие:
-Хмм... Права си, но това е риск, който съм склонен да поема...-Усука продължи да я наблюдава с интерес, след което книгата, която момичето четеше преди той да се появи привлече вниманието му-Какво четеш!?-попита той, въпреки, че това не го интересуваше особенно... В главата му минаха няколко нейни възможно отговора, но той бързо се отърва от всякакви мисли и продължи да и се наслаждава. Беше му навик да се иопитва да предвижда ходовете на всички около него, като в партия шах... Въпреки, че повечето хора в училището го мислеха за глупав, съвсем не бе така...

* * *

Рихиме погледна момчето зачервено незнайно дали заради закачката му или от гняв. Тя примига за един момент и всякаш цялото и самообладание изчезна в дън земя. Трябваше и един цял миг, за да се съвземе. Пое си дългоко дъх и затвори очи. Не помръдваше просто стоеше така и се опитваше да се успокои. Въпреки, че мразеше повечето хора, а този пред нея вече мразеше много, тя не обичаше насилието и си бе обещала да не го използва, а беше човек на принципите.
-Не, вече нямам апетит!-каза тя като продължи да не помръдва-Можеш да го вземеш...

- Какво те интересува? - усмихна се Яори - Не е като да можеш да четеш... - тази игра й харесваше, момчето явно си мислеше, че може да я смути с няколко груби фрази и един-два мръснишки погледа, но сериозно се лъжеше. Трябваше много повече за да я накара да трепне.

****************************************

- Етооо, можеш и да си мила ако поискаш. - заключи Сумизоме с тон все едно говореше на пет годишно. - Хайде сега, седни си и стига си ми викала, всички ни гледат... - момчето посочи малката група хора, които се забавляваха отстрани.

Изведнъж Усука стана и отиде от страната на момичето. Той отново седна, зад странното момиче прехвърляйки единия си крак от другата страна и застана с лице към тъмнокоската. Той се усмихна леко и взе книгата. Започна да я разглежда, като от време на време хвърляше по някой въпростелен поглед на непознатата.
-Знаеш ли, че за сладкия си външен вид, изглеждаш доста горчива на характер...-той затвори книгата, но не я остави, а продължи да я държи-Запазваш самообладание и това е хубаво, но да знаеш, че целта ми не е да те изнервя, а просто да убия скуката в малко разговори...-за миг момчето се загледа в небето, след което върна вниманието си на момичето и продължи-Е, ще ми кажеш ли най-после как се казваш или трябва да те измъчвам, за да изтръгна името ти?!?!

* * *

Рихиме още повече се издр4азни и този път чашата преля. Тя зграбчи момчето за косата и го продърпа към себе си. Деляха ги едва няколко сантиметри когато тя го погледна и каза през зъби:
-Не съм искала да ти доставя удоволствие с примерното ми поведение. Просто се държах прилично, не мило - прилично!-тя остана загледана за миг така в момчето, след което го пусна и отново седна на пейката, продължавайки да го наблюдава. Това момче бе доста упорито и тя ценеше търпението и усилията му, но защо само и досаждаше. Всъщност не бе чак толкова лошо, но...
Рихиме разтръска глава леко изчервена и се опита да изкара ъжасните мисли които се въртяха в главата и, Досега никой не си бе правил такова усилие да я заговори... Тя отново погледна момчето, но този път в погледа и не се четеше гняв, ами тъга...

Werewolf Брой мнения : 167 Registration date : 25.09.2007

Сан пристигна и започна да се оглежда притеснено. Не познаваше никой, а не искаше да се натрапва...

Яори се притесни от внезапната близост, нямаше намерение да го признае пред себе си или пред непознатия, но определено я лазеха тръпки. Момичето се пита да си наложи безизразната физиономия и продължи с равен тон:
- Мъчение? В момента мъчиш ли ме? Ако да, много жалко, но нямаш особен успех... - усмихна се игриво Яори - Е, добре, ще сложа край на мъките ти - с престорена великодушност в гласа каза момичето. - Казвам се Яори Тенпи, а сега ми върни книгата преди да съм си я взела!

***************************************************

Сумизоме разтърка скалпа си подразнено. Тази му мяташе лавата насам-натам като парцалена топка. Той рязко се извърна към нея с намерението да я сложи на мястото й, но видя тъгата изписана на лицето й и се сепна.
- Неее, не плачи! - замоли се той, залят от чувство за вина - Хайде, стига, ако ще ти стане по-добре удари ме още няколко пъти, може да си върнеш и картофките по този начин!

-Хмм, вмомента се държа доста добре! Не виждам да съм те обидил или да съм преминал границата по някакъв начин!-каза Усука кротко и се усмихна-Яори...-повтори той името и замислено, но и с почти напевен глас-хубаво име! Аз съм Усука...
Момчето хвърли бегъл поглед на книгата и за няколко мига остана неподвижен, гледащ момичето. Всякаш я преценяваше, чудейки се дали да и угоди. Накрая наклони глава към нея и каза:
-Съжалявам, но не мога да го направя, много съм любопитен и смятам да изчакам реакцията ти...- беше видимо развеселен. Това момиче бе успяло да убие скуката му... Черната му коса продължаваше да проблясва на слънчевата светлина, а очите му останаха впити в нейните.

* * *

Отначало Рихиме беше готова да го шамароса. Както се беше разврякал, че плаче. Тя не плачеше, въпреки, че беше тъжна. Никога не си позволяваше да плаче! За всеобщо учудване, тя се засмя на думите на момчето, след което няколко мига остана загледана в него... Беше ли възможно да не е чак чудовището за което го мислеше... Дали беше права... Дали си заслужаваше да провери... Хиляди въпроси нахлуха в съзнанието и. Тя се почувства страшнп объркана, но и някак облекчена. По лицето и плъзна усмивка и подпирайки брадичката си в ръцете си, тя каза весело:
-На пръв поглед изглежда, че аз се държа грубо, но доколкото помня и ти все още не си ми се представил, а това също не е много учтиво...

* * *

Шин се домъкна на двора с бавна и мързелива крачка. Едва сега бе станал и цялото това ходене изискваше доста голямо усилие от него. Размъкнатитве му дрехи и рошавата му коса показваха съвсем ясно състоянието му... Той погледна нагоре към прекрасното синьо небе и остана така замалко, след което огледа двора и учениците...

Werewolf Брой мнения : 167 Registration date : 25.09.2007

Сан се чудеше къде да се набута, но в крайна сметка реши, че където си е добре и заби поглед в земята.

Яори сбръчи вежди, наклони се към момчето и бързо измъкна книгата си от ръцете му, след което го цапна леко с нея по главата.
- Лошо куче! - захили се тя лукаво.

***************************************************

-Простете ми, мадам! - момчето скочи на крака и направи кратък реверанс подхилквайки се. - Името ми е Сумизоме, а Вашето, прекрасна госпожице?

Усука се засмя и сграбчи момичето за китките, след което я придърпа към себе си. Щом я приближи дотолкова, че устните им почти се докосваха, той доближи глава до ухото и и прошепна:
-Не са ли те учили да не се закачаш с лошите... Можеш да се озовеш в неизгодна позиция...-въпреки че млъкна той не се отдръпна от нея, а се отдаде на приятни мирис идващ от косата и...

* * *

-Престани да се правиш на глупак...-каза чернокоската и се разсмя, слагайки ръка пред устните си-Аз съм Рихиме! А ти винаги ли си толкова жизнен?-момичето го погледна въпросително и започна да потропва с нокти по масата в различни мелодийки, като едновременно с това си тананикаше...

* * *

Шин видя Усука, но той очевидно си имаше компания и нямаше да е особенно щастлив, ако го прекъснеха сега. Юууске все още го нямаше, а пък не беше хубаво да остава сам вмомента - имаше голяма вероятност да заспи прав насред двора...
Едно тъмнокосо момиче стоящо почти насредата на двора привлече вниманието му. Тя изглеждаше доста стеснителна и в момента особенно притеснена. Май за първи път я виждаше в училище...
За разлика от Усука той Шин се славеше като мил и разбиращ човек. Той се отнасяше с всеички еднакво, но ако някой посмееше да забърка някоя каша, белокосият закрилник лично се погрижваше за този човек...
-Да не си се загубила?-попита той момичето щом се приближи до нея с ръце в джобовете и и се усмихна, въпреки че усмивката му беше повече като маска, отколкото като искренно чувство...

Werewolf Брой мнения : 167 Registration date : 25.09.2007

Сан замалко да припадне. Момчето което я заговори си бе доста... Не не трябваше да мисли така... Отвърна с нещо подобно на усмивка издаващо неловкост и неувереност.
-Аз... Ами май да... Не знам какво правя тук... - След, което си глътна езика и се изчерви. Непознатия се усмихваше, но си личеше, че е по - скоро от любезност. Тя се натъжи от факта, че предизвиква съжаление у хората и се изчерви още повече.

Първата реакция на Яори беше да се дръпне рязко и да го зашлеви, но това би означавало загуба, за това вместо това тя се наведе още по-близо
- Ако това е най-лошата позиция, в която мога да изпадна, ще рискувам.

******************************************

Сумизоме се замисли... В интерес на истината никога не беше така... Тя го развеселяваше.
- Ами, не. нещо ми става... От теб е! - погледна я обвинително той.

-Защо така упорито си въобразяваш, че се опитвам да те провокирам?-попита Усука все така шепнешком и я пристисна още повече към себе си, обвивайки ръце около гърба и. Кожата и беше толкова мека и нежна, а близостта и го караше да се чувства изключително добре. Естествено той нямаше да си позволи да действа прекалено нетипично за него или по-точно казано прекалено мило и нежно. Не си падаше по тези неща и нямаше да го прави заради никой...
-Не играя никаква игра... Но ти очевидно приемаш действията ми за точно това, което те кара да се опитваш да ме "победиш". Трябва обаче да знаеш едно: Щом аз не си играя, значи няма как да ме победиш...-той се усмихна повече на себе си отколкото на нея и отново замълча...

* * *

-От мен ли?!-попита учудено Рихиме. Тя не беше точният човек,който да го развеселява. Истината бе, че той бе развеселил нея...
-Съмнявам се аз да съм причината за веселото ти настроение! Мисля че точно аз се държах грубо и арогантно с цел да те изгоня!-тя тръсна леко глава назад и го погледна странно. Но това момче като цяло бе странно. Различно, не че познаваше много момчета де...

* * *

ІКолкото и да се изчервяваш, това няма да промени положението ти... Тук стеснителноста не върши работа!-въпреки стеденото му изражение, Шин го каза с благ тон. Той постави ръка на рамото на момичето и я дръпна към най близката маса.-Е, за първа година ли учиш тук срамежливке?-попита той все така внимателно докато сядаше на дългата дървена пейка...

Werewolf Брой мнения : 167 Registration date : 25.09.2007

- Аз... Аз... - Запъна тя но се предаде и се строполи на масата.
- Да за първа година съм - измърмори покрила лицето си с длани.

Брой мнения : 86 Registration date : 01.10.2007

Първия ден на Ласаро. Както винаги с цигара в устата и ръце в джобовете. Момчето влезна в двора на училището и видя че няма абсолютно нищо интерестно за него в този момент. Видя една голяма дъска отиде при нея и я загледа. Видя си името в 11-ти клас, видя и какъв час има сега.
-Ц...-момчето махна цигара от устата си да я изтръска и продължи - Математика...мразя го този предмет. - Ласаро си дръна последен път от цигара и я метна на земята като я изгаси с крак. След 1 секунда той се запъти към главната зграда на училището за часът.

Яори усети, че нещата излизат извън контола й се изправи рязко.
- Е, оказва се, че часовете ми започват. Трябва да вървя - с тези си думи тя обърна гръб на Усука и с плавна крачка се отправи към училищната сграда.

*****************************************
- Е, стига сме спорили, кой е по-смешен и кой по-дръпнат - каза Сумизоме, изправяйки се на крака. - Какъв час имаш сега? Мога да те изпратя до стаята ако искаш...

Усука се облегна на масата и остана загледан в отдалечаващото се момиче. Той въздъхна и притвори очи...
Поредното момиче което бе успял да изплаши. Колко жалко, точно си бе помислил, че тя няма да се предаде толкова лесно и това още повече сънуди интереса му. И все пак в нея имаше нещо заваладяващо. Той не бе човек, който се отказва лесно, но все още не знаеше дали си заслужава да се бори.
Той отново отвори очи и погледна за последен път Яори. Усмихна се и стана от пейката, след което сложи ръце в джобовете си и съшо тръгна към училището. Щеше да провери дали си заслужава...

* * *

Рихиме се замисли за момент, но накая вдигна рамене и каза:
-Доколкото помня имам математика, но няма нужда да ме изпращаш...-това момче се държеше странно мило с нея и това и допадаше, но... Винаги имаше но! Тя нямаше да му позволи да и влезе под кожата. Нямаше!

* * *

-Кой клас си?-попита Шин за пореден път и се усмихна, този път малко по-топло на момичето. Виждаше колко е притеснена и някакси му се струваше, че влошава нещата с постоянните си въпроси- Можеш и да не ми отговаряш... Не си длъжна...

Сумизоме погледна момичето изненадано.
- Знаеш ли, колкото и да ти се иска, явно няма да можеш да се оттървеш от мен... - той се порадва известно време на изненаданото й изражение и продължи - Колкото и да ти е неприятно, оказва се че и аз имам математика, което значи, че сме в един клас...